Хиромацу се обърна кръгом. Ябу се замисли за миг, после извади от ножницата си своя меч Йошитомо.
— Бунтаро-сан, бихте ли ми направили една услуга? Предайте меча ми на Анджин-сан. — Той му подаде меча, но след това се намръщи. — Впрочем, ако не ви създавам големи главоболия, бихте ли изпратили да го повикат, за да мога лично да му го дам?
— Разбира се.
— Също и смрадливия свещеник, за да мога да разговарям направо с Анджин-сан.
— Добре. Какви други желания имате?
— Дайте ми само хартия, мастило и четка, за да си напиша завещанието и предсмъртното си стихотворение. Също и две рогозки — няма защо да си натъртвам коленете или да коленича в прахта като някакъв селянин. Така ли е? — бодро завърши Ябу.
Бунтаро се приближи до останалите самураи, които пристъпваха от крак на крак и едва сдържаха вълнението си. Ябу внимателно седна с кръстосани крака и започна да си чопли зъбите със стръкче трева. Оми клекна наблизо, като предвидливо прецени разстоянието — да не го стигне мечът на Ябу.
— И-и-и! — възкликна Ябу. — Бях на крачка от успеха. — После протегна крака и заудря с тях по земята във внезапен изблик на ярост. — И-и-и, само на една крачка! Карма, всичко е карма. — Той се изсмя гръмко, изхрачи се и плю, горд, че все още имаше слюнка в устата си. — Да, в името на всички богове — живи, мъртви и още неродени. Но да знаете, Оми-сан, че умирам щастлив. Джикю е мъртъв и когато прекося Последната река и го срещна там, скърцащ със зъби, ще мога цяла вечност да му плюя в лицето.
— Направихте огромна услуга на Торанага-сама, господарю — искрено се обади Оми, макар че го следеше като ястреб. — Сега вече крайбрежният път е отворен. Вие сте прав, а Железния юмрук и Судара-сама грешат. Трябва незабавно да нападнем — пушките ще ни проправят път.
— Онази стара фъшкия ли? Ама че глупак! — Ябу се изсмя отново. — Видяхте ли как позеленя, когато споменах хемороидите му? Ха-ха! За малко да се спукат на място! Самурай бил! Аз съм сто пъти повече самурай от него! Ще му покажа аз! Няма да замахвате, докато не ви дам знак!
— Мога ли да ви благодаря най-покорно за голямата чест, която ми оказвате, като ме правите свой секундант, и за това, че ме направихте свой наследник? Тържествено се заклевам, че честта на Касиги ще бъде неопетнена в моите ръце.
— Ако не бях сигурен в това, нямаше и през ум да ми мине да ви правя свой наследник. — Ябу сниши глас. — Имахте право, че ме предадохте на Торанага. На ваше място и аз щях да сторя същото, макар че всичко това са долни лъжи. Торанага ги използува като предлог. Винаги е завиждал на бойните ми способности, на това, че разбирам от пушки и кораби. Всичко е моя идея.
— Да, господарю, спомням си.
— Само вие ще спасите рода. Хитър сте като стар плъх. Ще ни върнете Идзу, че и повече — а това е единственото, което има значение, — и ще предадете всичко на синовете си. Разбирате от пушки. Разбирате и Торанага, нали?
— Кълна се, че ще се старая, господарю.
Погледът на Ябу се плъзна надолу, към ръката на Оми, стиснала меча, и напрегнатата му поза.
— Мислите, че ще ви нападна?
— Извинете, господарю, разбира се, че не.
— Радвам се, че сте нащрек. Баща ми беше също като вас. Да, вие изобщо много ми напомняте за него. — И без да прави резки движения, той сложи на земята и двата си меча така, че да не може да ги стигне. — Ето, сега съм беззащитен. Преди няколко минути много ми се искаше да ви взема главата, но вече не. Няма защо да се боите от мен.
— Винаги трябва да се боим, господарю.
Ябу се изкиска и засмука друга тревичка. После я захвърли.
— Слушайте, Оми-сан. Това са последните ми заповеди като глава на рода Касиги. Ще вземете сина ми в семейството си и ще го използувате — ако става за нещо. Второ: намерете добри съпрузи за жена ми и наложницата ми и им благодарете от все сърце, задето ми служиха вярно. А що се отнася до баща ви Мидзуно, заповядвам му незабавно да извърши сепуку.
— Мога ли да ви помоля да му предоставите възможността да си обръсне главата и да стане монах?
— Не. Прекалено е глупав и никога няма да можете да му се доверите напълно. Как смее той да издава на Торанага тайните ми! Освен това винаги ще ви се пречка из краката. А що се отнася до майка ви… — Той се озъби. — Заповядвам й да си обръсне главата, да стане монахиня и да отиде в някой манастир извън пределите на Идзу, където да прекара остатъка от живота си в молитви за бъдещето на рода Касиги. Будистки или шинтоистки манастир — няма значение. Лично аз предпочитам шинтоистки. Вие какво ще кажете?