— Благодаря ти за изказаните мнения. Щом започне нападението, върни се в Йедо и чакай по-нататъшни заповеди.
Той нарочно изрече тези думи натъртено, остро. Дзатаки все още държеше като заложници в Такато Генджико, трите им дъщери и сина им. По молба на Торанага той пусна Судара за известно време — но само за десет дни, и Судара тържествено обеща да се върне в Такато, щом изтече този срок. А Дзатаки беше известен с разбиранията си по въпроса за честта. Ако сметнеше, че честта му е накърнена по някакъв начин, би избил заложниците, без да му мигне окото и с чувство за изпълнен дълг, без да се съобразява с каквито и да било открити или тайни споразумения. И Торанага, и Судара знаеха много добре, че ще го направи, ако Судара не се върне, както беше обещал.
— Ще чакаш в Йедо по-нататъшните ми заповеди — повтори Торанага.
— Да, господарю.
— Тръгни за Мишима още сега.
— Ще спестя време, ако тръгна по този път — посочи Судара кръстопътя пред тях.
— Да. Утре ще ти изпратя писмо.
Судара се поклони, качи се на коня си и тръгна, следван от двадесетте си телохранители.
Торанага взе купичката в ръка и загреба последната хапка от вече изстиналата юфка.
— Извинете, господарю, желаете ли още? — задъхано попита дотичалата млада прислужница. Беше кръглолика, не особено хубава, но с умни очи и наблюдателна — точно такива обичаше Торанага прислужниците, пък и жените.
— Не, благодаря. Как се казваш?
— Юки, господарю.
— Кажи на господаря си, Юки, че юфката му е много хубава.
— Благодаря, господарю. Благодаря за честта, която оказахте на нашия дом. Ако желаете нещо, само си мръднете пръста — и веднага ще го получите.
Той й намигна и тя се засмя, вдигна подноса и чевръсто го отнесе. Торанага се взря в далечния завой на пътя, едва сдържайки нетърпението си, след това внимателно се огледа наоколо. Ханът беше в добро състояние, кладенецът бе грижливо опасан от покрита с керемиди ограда, земята чисто изметена. Вън на двора и навсякъде около ханчето търпеливо го чакаха неговите хора, но водачът на ловците въпреки всичко издаваше признаци на някакво безпокойство и той реши днешният ден да бъде последен от активната служба на стария самурай. Ако днес бе намислил сериозно да ловува, още сега би му казал да се върне в Йедо, би му определил щедра пенсия и би назначил друг на негово място.
Ето това е разликата между мен и Судара, каза си той без злоба. Судара не би се поколебал — би заповядал на човека още сега да си направи сепуку, с което би си спестил една пенсия, сума ти неприятности и би си осигурил безупречна служба от страна на заместника му. Да, сине, много добре те познавам. Много си важен за мен и затова съм те изучил.
А какво да правя с Генджико и децата? — запита се той, заемайки се с най-наболелия въпрос. Ако не беше сестра на Очиба — при това любимата й сестра, с голямо съжаление бих позволил на Дзатаки да ги убие всичките още сега и по този начин в случай, че скоро умра, бих спестил на Судара безброй неприятности в бъдеще. Защото те са единственото му слабо място. Ала за щастие Генджико е сестра на Очиба и поради това е важна фигура в голямата игра за власт. Така че не мога да допусна да се случи, подобно нещо. Трябва, но не мога. Този път ще рискувам. Затова ще си напомня, че Генджико е важна и в други отношения — че е умна за десет мъдреци, ражда прекрасни деца и е също тъй фанатично предана на семейството си, както и Очиба, но с една огромна разлика: Генджико е вярна преди всичко на мен, а Очиба — само на наследника.
Така че въпросът е решен. Преди настъпването на десетия ден Судара трябва да се върне в земите на Дзатаки. Да поискам ли продължение на срока? Не, това ще изпълни брат ми с подозрения отсега, а той е последният човек, който бих искал да ме подозира в този момент. Интересно в коя посока ще скочи Дзатаки.
Мъдро решение взе по отношение на Судара. Ако има бъдеще, то ще е сигурно в ръцете на Генджико — при условие, че спазват буквално Заветите. А решението да го възстановиш като свой наследник беше правилно и ще достави голяма радост на Очиба.
Тази сутрин й бе написал писмо и същата вечер щеше да й го изпрати заедно с едно копие от завещанието. Да, това ще премахне рибята кост, заседнала на гърлото й — онази, която я кара да се дави и която аз нарочно забих там преди време именно с такава цел. Приятно е да съзнава човек, че Генджико е слабото място на Очиба — може би единственото. А къде ли е слабото място на Генджико? Няма такова. Поне засега не съм го налучкал, но ако го има, ще разбера кое е.