— Отлично, господарю. Освен това съставяме вече правилата за гейшите, които ще можете да прегледате.
— Добре. Нека бъдат кратки и конкретни. Какъв надпис ще поставите над главната порта за Йошивара?
— „Страстта не е трайна — някой трябва да я поддържа“.
Той се засмя, тя също се усмихна, но нито за миг не се отпусна, а продължи да бъде нащрек. После Гьоко добави сериозно:
— Искам отново да ви благодаря от името на бъдещите поколения, господарю.
— Съгласих се не заради тях, нито заради вас — сряза я Торанага и цитира една мисъл от Заветите си: — „Добродетелните мъже винаги са обсипвали с хули публичните домове и други подобни заведения, но повечето мъже не са добродетелни и ако някой владетел забрани тези домове и правенето на любов, значи, е глупак, защото много скоро по-големи злини ще пламнат като чумна епидемия.“
— Колко сте мъдър!
— А съсредоточаването на въпросните домове на едно място се прави с цел недобродетелните мъже да бъдат под пряко наблюдение, да бъдат облагани със съответните данъци и добре обслужвани — всичко това едновременно. И тук сте права, Гьоко-сан — страстта не е трайна. Много бързо преминава. Друго?
— Кику-сан възстанови здравето си, господарю. Изцяло.
— Да, сам видях. Колко е прекрасна! Много съжалявам, че в Йедо е горещо и неприятно през лятото. Сигурна ли сте, че вече е добре?
— Да. Но вие много й липсвахте, господарю. Ще ви придружим ли до Мишима?
— Какви други слухове сте дочули?
— Само, че Ишидо е напуснал крепостта Осака: Регентите официално са ви обявили извън закона. Каква наглост, господарю!
— От коя посока възнамеряват да ме нападнат?
— Не знам, господарю — предпазливо отвърна тя. — Но допускам, че атаката ще е двупосочна — откъм Токайдо, заедно с Икава Хикоджу, щом като баща му Джикю е мъртъв, и покрай Кошукайдо, откъм Шинано, тъй като Дзатаки-сама много неблагоразумно застана на страната на Ишидо и се опълчи срещу вас. Но тук зад планините сте в безопасност. Да, убедена съм, че ще доживеете до дълбока старост. С ваше позволение, прехвърлям делата си в Йедо. Може ли?
— Разбира се. А междувременно се опитайте да разберете откъде ще бъде нанесен главният удар.
— Ще се опитам, господарю. Ще направя всичко, което е по силите ми. Ужасни времена настанаха, господарю, щом като братът тръгва срещу брат си, синът срещу баща си.
Торанага премрежи очи и си отбеляза наум да следи по-отблизо Нобору — най-големия си син, който беше верен преди всичко на тайко.
— Да — съгласи се той. — Ужасни времена. Времена на големи промени. Някои за добро, други за по-лошо. Вие например сте богата, а също и вашият син. Нали той управлява фабриката ви за саке в Одавара?
— Да, господарю.
Гьоко посивя под силния си грим.
— И ви носи големи печалби?
— Той наистина е най-добрият управител в Одавара, господарю.
— И аз така дочух. Имам една работа за него. Анджин-сан ще започне да строи нов кораб. Отпускам му всички необходими майстори и материали и затова искам деловата страна на въпроса да бъде в ръцете на някой много способен човек.
Гьоко за малко да припадне от облекчение. Беше очаквала, че преди да тръгне на война, Торанага ще ги погуби всички до един, защото не може да не е разбрал, че тя го е лъгала за Тода-сама и Анджин-сан или за помятането на Кику, което съвсем не беше нещастен случай, както му го представи, а бе предизвикано по нейно настояване. Кику само се съгласи като послушна дъщеря.
— Ох, господарю, кога желаете да пристигне синът ми в Йокохама? Той ще се погрижи това да е най-евтиният кораб, който някога е бил построен.
— Не искам да е евтин. Искам да е най-добрият за най-разумната цена. Той ще надзирава работата и ще бъде подчинен на Анджин-сан.
— Бъдете спокоен, господарю. Всичко ще бъде, както вие го желаете — кълна се в бъдещите си надежди.
— Ако корабът бъде построен отлично, точно така, както го иска Анджин-сан. И в срок от шест месеца, след като бъде започнат, ще направя сина ви самурай.
Тя се поклони ниско и в първия момент изгуби гласа си.
— Извинете старата глупачка, господарю. Благодаря ви, много ви благодаря.