— Какво ви е, господарке? — попита Суисен, учудена от внезапната радост, която бе обзела Кику.
Кику доволно въздъхна.
— Мислех си за ясновидеца, за моя господар, за своята карма и се бях оставила течението да ме носи…
Тя тръгна към противоположния край на двора, като се пазеше от слънцето с аленото си чадърче, и затърси с поглед Торанага. Конете, самураите и соколите почти го скриваха, но тя забеляза, че е все още на верандата, че пие чай, а Фуджико отново му се кланя. Скоро ще дойде и моят ред, каза си тя. Може би довечера ще бъда възнаградена с още едно „то“? О, богове, моля ви… И тя се върна да продължи играта си, прималяла от щастие.
Извън портата Оми възседна коня си и препусна в галоп заедно с телохранителите си — по-бързо и по-бързо, скоростта го освежи, пречисти го, а острият мирис на коня му беше приятен. Не погледна назад към нея, защото нямаше нужда. Знаеше, че бе изживял цялата страст на своя живот и всичката си обич там, в краката й. Знаеше, че повече няма да познае страстта — този възпламеняващ духа възторг, който запалва искрата в мъжа и жената. Но тази мисъл не му беше неприятна. Напротив, каза си той с ледена яснота, благословен да е Торанага, че ме освободи от това бреме. Сега вече нищо не ме обвързва. Нито баща ми, нито майка ми, нито Кику. Сега вече и аз мога да съм търпелив. Двадесет и две годишен съм, почти даймио на Идзу, и светът ме чака, за да го завладея.
— Да, господарю? — попита Фуджико.
— Ще заминете оттук направо за Анджиро. Реших да променя владението на Анджин-сан — вместо околностите на Йокохама му давам Анджиро. Двадесет ли във всички посоки от селото, с годишен доход четири хиляди коку. Ще заемете къщата на Оми-сан.
— Мога ли да ви благодаря от негово име, господарю? Извинете, но правилно ли разбрах, че той още не знае за това?
— Не. Днес ще му съобщя. Заповядах му да построи друг кораб, Фуджико-сан, на мястото на изгорения, а Анджиро е подходящо място за корабостроителница — много повече от Йокохама. Уредих с Гьоко-сан по-големият й син да стане управител и да се грижи за работите на Анджин-сан, а за всички материали и работници ще платя аз. Вие трябва да му помогнете да организира всичко.
— Ох, господарю — разтревожи се тя веднага. — Толкова малко време ми остава да бъда с Анджин-сан.
— Да. Затова трябва да му намерите друга наложница или съпруга.
Фуджико вдигна поглед към него и присви очи.
— С какво мога да помогна? — попита тя след кратко мълчание.
— Кого бихте предложили? Желая Анджин-сан да бъде напълно задоволен. Доволните мъже работят по-добре, нали?
— Да — съгласи се Фуджико и започна да се рови в паметта си. Кой би могъл да се сравни с Марико-сама? После се усмихна. — Настоящата съпруга на Оми-сан — Мидори-сан. Майка му я ненавижда, както знаете, и настоява Оми да се разведе. Много се извинявам, но тя дори прояви ужасно невъзпитание и спомена за това пред мен. А Мидори-сан е прелестна дама и е много, много умна.
— Смятате ли, че Оми ще поиска да се разведе? Още една фигура от мозайката си дойде на мястото.
— О, не, господарю, убедена съм, че няма да иска. Кой мъж желае искрено да се подчини на майка си? Но такъв е законът ни, така че той ще трябва да се разведе веднага щом родителите му пожелаят. И макар че майка му е с много лош характер, тя знае най-добре от всички какво му е нужно. Извинете, но трябва да говоря откровено, тъй като въпросът е изключително важен. Нищо лошо не исках да кажа, господарю, а само, че синовният дълг е крайъгълният камък на нашите устои и закони.
— Така е — замисли се Торанага над този нов въпрос, който разкриваше пред него чудесни възможности. — А дали Анджин-сан ще одобри Мидори-сан?
— Ако му заповядате да се ожени, това никак няма да му хареса. Но… извинете ме, няма защо да му заповядвате.
— Нима?
— Бихте могли да измислите някакъв начин да му внушите, че той сам се е сетил за това. Така ще е най-добре. А на Оми-сан, разбира се, можете просто да му наредите.
— Разбира се. Значи, одобрявате Мидори-сан?
— О, да! Тя е седемнадесетгодишна, има здраво, хубаво момченце, произхожда от добро самурайско семейство и ще роди на Анджин-сан чудесни деца. Предполагам, че родителите на Оми ще настоят да отстъпи детето си на Оми-сан, ако ли не — Анджин-сан би могъл да го осинови. Знам, че я харесва, защото Марико-сан ми каза веднъж, че често се шегувала с него за това. Мидори е самурай, много разумна, много умна. Сигурна съм, че Анджин-сан ще бъде в добри ръце. Освен това и двамата й родители са мъртви, така че няма да има никакви неприятности, ако се омъжи за един… за Анджин-сан.