— На почивка ли, мадам? — селският етикет му разрешава да зададе този въпрос; под привидното безразличие на търговец долавям вълчи глад. Тук информацията е разменна монета. При непосредствената близост на Ажен и Монтобан6 туристите в Ланскене са рядкост.
— Ще поостанем.
— От Париж ли сте?
Сигурно е заради дрехите. В този безцветен район хората са бозави. Цветът е лукс; износва се и не става за нищо. Ярките цветя край пътя се считат за плевели, нашественици, нещо напълно безполезно.
— Не, не сме от Париж.
Платформата е стигнала почти до края на улицата. Под звуците на марш с неясен произход я следва малък оркестър — две пикола, два тромпета, тромбон и тъпан. Отзад подтичват десетина деца и събират неприбраните лакомства от земята. Някои са маскирани; виждам Червената шапчица и някаква проскубана персона, вероятно вълка, да се давичкат разпалено за сноп знаменца.
Най-отзад върви черна фигура. Отначало си мисля, че е част от шествието, Доктор Чума, да речем, но щом понаближава, разпознавам старомодното расо на селския свещеник. Някъде около трийсетте, макар че от разстояние скованата му стойка го прави да изглежда по-възрастен. Извръща глава към мен и виждам, че и той не е местен, носи високите скули и светлите очи на Севера, дългите му пръсти на пианист са отпуснати върху сребърния кръст на шията му. Вероятно точно това му дава право да ме гледа открито — фактът, че е чужденец. В студените му очи обаче не намирам гостоприемство. Само изпитателния, хищнически поглед на звяр, надушил заплаха за територията си. Усмихвам му се. Сепва се и извръща рязко глава, после прави знак на двете хлапета да се приближат. Сочи им боклуците от двете страни на улицата, момчетата с неохота се заемат да събират непотребните вече флагчета и обвивки от бонбони и ги изхвърлят в близката кофа. Докато се обръщам на другата страна, за втори път улавям погледа на свещеника — в очите на друг мъж вероятно би ми се сторил преценяващ.
В Ланскене су Тан няма полицейско управление, което ще рече, че няма и престъпност. Опитвам се да бъда като Анук — да надзърна под маската и да видя истинския образ на нещата. Засега обаче всичко ми се размива.
— Оставаме ли? А, маман! — настоятелно ме стиска за ръкава: — Харесва ми. Тук е чудесно. Ще останем ли?
Вдигам я на ръце и я целувам по челото. Ухае на дим, палачинки и топли чаршафи в зимно утро. Защо не? Място като всяко друго.
— Да, разбира се — казвам, прилепила устни до ушето й: — Разбира се, че оставаме.
Не е съвсем лъжа. Този път дори може да се окаже истина.
Карнавалът свърши. Веднъж годишно селото лумва в мимолетно оживление, но дори тогава топлината изстива, тълпата се разпръсква. Продавачите прибират сачовете и сенниците, децата събличат костюмите и се разделят с любимите си герои. Във въздуха остава да витае лек смут, притеснение пред това обилие на глъч и багра. Карнавалът се изпарява като летен дъжд, попива в напуканата земя и напечените камъни, без да остави почти никаква следа. Два часа по-късно Ланскене су Тан отново не съществува, сякаш е омагьосано село, което се появява само веднъж годишно. Ако не беше карнавалът, изобщо нямаше да го забележим.
Имаме газ, но все още сме без ток. Първата вечер направих на Анук палачинки, светейки си със свещ. Хапнахме край огъня, върху старо списание вместо чинии, понеже багажът ще пристигне най-рано на следващия ден. Къщата някога е била фурна и над тесния вход все още личи издълбан житен клас, подът е потънал в брашнен прах, за да влезем, се наложи да си проправяме път през купища боклуци. Наемът ми се струва смешно евтин на фона на цените в града, с които сме свикнали; дори при това положение забелязах острия подозрителен поглед на брокерката, докато броях парите. В договора фигурирам като Виан Роше7, подписът ми е йероглиф, който би могъл да означава всичко. Огледахме новата си територия на светлината на свещта; старите пещи, все още в изненадващо добро състояние под наслоената мазнина и сажди, стените с борова ламперия, почернелите пръстени плочи. Анук откри стария сенник в една стая отзад и двете го измъкнахме. Изпод овехтелия брезент се разбягаха паяци. Жилищните площи са точно над магазина; спалня-дневна и санитарен възел, нелепо миниатюрно балконче, керамично сандъче за цветя с изсъхнало мушкато… Щом го видя, Анук сбърчи чело.
7
Почти всички фамилии в книгата са значещи и донякъде отговарят на характерите на героите. Освен Роше (Скалата) по-нататък се срещат Дру (Сухите), Клермон (Устремените към чистия връх), Нарсис (Нарциса), Дюплеси (Човекът с две лица), Воазен (Съседката), Муска (Мискета), Прюдом (Честните хора) и т.н. — Б.пр.