— Толкова е мрачно, маман — звучеше стресната, сякаш не знаеше какво да предприеме пред лицето на тази запуснатост. — И мирише толкова тъжно.
Права е. Мирише така, сякаш светлината е била държана за заложник с години, докато се вкисне и граняса, усеща се и дъх на миши изпражнения, наоколо витаят призраците на неща, които никой не помни и за които никой не тъгува. Звуците отекват като в пещера, вялата топлина на присъствието ни само допълнително подчертава контурите на всяка сянка. Малко боя, слънчева светлина и сапунена вода ще ни отърват от нечистотията, но тъгата е друга работа, отчаяният вопъл на дом, в който никой не се е смял с години. Личицето на Анук ми се видя бледо, очите й като че ли са станали огромни на светлината на свещта, ръката й се вкопчва още по-здраво в моята.
— Тук ли ще трябва да спим? — пита ме. — На Чехълчо не му харесва. Страх го е.
Усмихвам се и целувам сериозната й златиста бузка.
— Чехълчо ще ни помогне.
Запалваме по една свещ във всяка стая — златна, червена, бяла и портокалова. Обикновено сама си забърквам ароматите, но в кризисни ситуации и купешките свещи вършат прилична работа — лавандула, кедър и цитрус. Взехме по една свещ, Анук наду детското си тромпетче, а аз започнах да думкам с метална лъжица по стар тиган и в продължение на десет минути обикаляхме от стая в стая, крещяхме и пеехме с пълни гърла: „Вън! Вън! Вън!“, докато стените затрепериха и вбесените духове отлетяха, оставяйки след себе си едва доловима миризма на опърлено, плюс стабилно количество опадала мазилка. Взреш ли се зад напуканата и опушена боя, зад тъгата на изоставените вещи, ще забележиш бледи контури, като послеобраза на факла, която си държал в ръка: тук златиста стена, там фотьойл, поовехтял, но тържествуващо оранжев, старият сенник внезапно грейва, полускритите му цветове са изсулват изпод пластовете мръсотия. Вън! Вън! Вън! Анук и Чехълчо тропаха с крака и крещяха, избелелият интериор постепенно придоби по-ясни очертания — червен висок стол край виниловия плот, наниз чанове срещу входа. Разбира се, аз съм наясно, че това е само игра. Ефектни номера за успокояване на уплашено дете. Има още много работа, тежка и изнурителна работа, преди това място да стане истинско. За момента обаче ни е достатъчно да знаем, че къщата ни приема с отворени обятия, така, както и ние нея. Морска сол и хляб пред прага за умилостивяване на местните духове. Санталово дърво върху възглавницата за сладки сънища.
По-късно Анук ми каза, че Чехълчо вече не го е страх, което значи, че всичко е наред. Легнахме си с дрехите, сгушени една в друга върху набрашнения дюшек в спалнята, оставихме всички свещи да горят. Когато се събудихме, утрото бе дошло.
2
12 февруари, сряда
Заговезни
Всъщност събудиха ни камбаните. Не си бях дала сметка колко сме близо до църквата, докато не ги чух: плътен басов звън, който на силно време се разпада на жизнерадостен карильон — бомм-тра-ли-ла-ли-боммм. Поглеждам си часовника. Шест. През счупените кепенци на прозорците се процежда сивкаво златиста светлина, която гали леглото. Ставам и хвърлям поглед към площада, влажните павета искрят. Четвъртитата бяла църковна кула раздира утринната светлина и политва над шепата посърнали сгради: фурна, цветарница, магазин за погребални принадлежности — надписи, каменни ангели, емайлирани вечни рози… Бялата кула, издигаща се над прилежно залостените прозорци, е същински маяк, в шест и двайсет римските цифри на часовника искрят в червено за объркване на дявола, Девата, положена във висините, наблюдава площада с леко болнав вид. Най-отгоре на късия заострен връх на кулата се завърта ветропоказател — запад — запад-северозапад — човек с дълга роба и коса. Застанала на балкона с мъртвото мушкато, посрещнах първите богомолци. Разпознах жената с карираното палто от карнавала; помахах й с ръка, тя отмина забързано, без да отвърне на жеста ми, сгушена в палтото си. Зад нея мъжът с филцовата шапка и тъжното кафяво куче, което го следва по петите, ми се усмихна колебливо. Поздравих го бодро, но явно селският етикет не позволява подобни прояви на фриволност в отношенията, понеже той не ми отговори, а на свой ред потъна забързано в църквата заедно с кучето си.