Да не си помислиш, mon pere, че съм прекарал цял ден в следене на пекарната. Просто тя се намира буквално пред моята къща — онази, която, преди да се случи всичко това, принадлежеше на теб, mon pere. Близо ден и половина отсреща само се чукаше, боядисваше, варосваше, търкаше, докато накрая, без да го искам, не можах да се въздържа и отидох да видя резултата. И не съм бил единственият. Дочух мадам Клермон важно да обяснява на групичката свои приятелки пред къщата на Поату какво бил свършил мъжът й. Тъкмо обсъждаха някакви червени кепенци, когато ме забелязаха и глъчката премина в тайнствено шушукане. Сякаш ме е еня. Ако не друго, новото присъствие поне даде хляб на клюките. Установих, че оранжевата мушама на прозореца привлича вниманието в най-странни моменти. Прилича на огромен бонбон, който чака да бъде разопакован, като изпаднало от карнавала късче. Има нещо притеснително в яркостта му, в начина, по който изкуствената материя улавя в себе си слънчевите лъчи. Ще се радвам ремонтът да свърши по-скоро и мястото пак да заработи като пекарна.
Сестрата се опитва да привлече вниманието ми. Мисли си, че те уморявам. Как изобщо ги изтърпяваш с пронизителните им гласове и сестрински номера? Струва ми се, че е време за почивка. Лукавството й е възмутително, непоносимо. Но въпреки това знам, че няма лоши намерения, очите ти ми го показват. Прости им, те не знаят какво вършат. Не го правя от любезност. Идвам тук за собственото си облекчение, не за твоето. И при все това ми се ще да вярвам, че посещенията ми ти доставят удоволствие, държат те близко до острите ръбове на един свят, станал отпуснат и безличен. Телевизия по един час вечер, обръщане по пет пъти на ден, храна през тръбичка. Разговори в твое присъствие, сякаш си някаква вещ — Чува ли ни? Мислите ли, че разбира? — никой не ти иска мнението, не се съобразява с него… Да си откъснат от всичко и въпреки това да усещаш, да мислиш. Това е истинският ад, лишен от безвкусицата на средновековните схващания. Загубата на контакт. И въпреки всичко се обръщам към теб, за да ме научиш как да общувам. Да ме научиш на надежда.