– Не, искам да го опитам – каза тя. – Щом вие сте го измислили, значи е добър.
Заля го топлина, по-плашеща и по-могъща дори от сексуалната възбуда. Все пак пръстите му се поколебаха, преди да хванат бонбона с гранатовата рисунка. Ами ако не оправдаеше нейното убеждение? Този проблем винаги съществуваше, когато човек предприемаше такива рискове с вкусовете; рисковете неминуемо обиждаха някого. Разбира се, той обичаше да обижда хората. Защо изведнъж бе поискал да прави по-безопасни неща?
С усилие на волята Дом улови шоколадовия квадрат и го постави в ъгъла на кутията. Просторната вътрешност на металната кутия му намигна предизвикателно, подканяйки го да я напълни. Странно, какъв ужас всяваше тази празнота.
Доминик, стегни се, каза си строго той. Бъди себе си: човек, който си вярва напук на всички останали.
- Може би този? – той взе една шоколадова плочка, щампована с деликатно бяло цвете. – Жасмин – почувства се неловко, като дървар, поднасящ цветя на принцесата.
Но този бонбон щеше да ѝ хареса, помисли си той; щеше да разцъфне в устата ѝ, като далечен спомен от вълшебна нощ в Прованс.
Освен ако не ѝ се стореше прекалено парфюмиран...
– Жасмин – учудено каза тя. – О, да.
Той я погледна и се разтопи от удоволствие.
– И този – в него увереността започна да приглажда перата си, възродена като феникс от пепелта. Въпросът бе защо беше изгорял в пламъците на нейния поглед. Отначало нейното присъствие беше толкова тихо. С нищо не предвещаваше, че ще изпепели такъв силен мъж. – Той има съвсем мъничък, таен, полутечен пикантен лаймовокарамелен център, който започва да се топи на езика веднага щом захапете горчивия тъмен шоколад.
Очите ѝ сияеха все по-примамливо, местеха се от лицето към ръцете му и обратно.
– Звучи толкова вълнуващо – изрече тя така, сякаш езикът ѝ си играеше с идеята, гладен за вълнуващи неща.
Топлината и сексуалната възбуда се бореха в него, сливаха се в непозната досега амалгама. Сигурно беше съчетание, познато на нормалните хора, като шоколад и ванилия, но за Дом беше непозната земя.
– Трябва да опитате този – той взе една плочка със златна рисунка, която будеше алюзия за море от узряла пшеница. – Ganache a I 'avoine.
Леко премигване и той осъзна, че тя не знаеше думата. Но макар неговите познания по английски да бяха съвсем оскъдни, Дом определено умееше да описва своя шоколад на този език; потокът от туристи в магазина му беше огромен.
– Овес.
Тя се засмя на глас с детска радост.
– Ганаш с овес? Да, искам да го опитам.
Наложи се Дом да се събере от локвичката зад плота и да се доведе до полутвърдо състояние след този смях. Дано да не беше прекалено очевидно и тя да не бе осъзнала, че се беше размекнал като желе.
Дом ѝ се усмихна лукаво. Тя можеше да бъде неговото огледало, както сияеше с тази усмивка и светеше с вътрешна светлина. Дни наред тя беше седяла напълно притихнала и неподвижна в неговия салон, а сега той я беше извадил от унеса.
Обхвана го чувство на триумф.
– Този – посочи той. – Той е толкова тъмен. С него не се бърза. Не можеш да го захапеш, очаквайки нещо сладко.
Трябва да го оставиш да се топи върху езика ти, да изчакаш остатъчния вкус, умението му да се люлее и успокоява.
Устните ѝ се отвориха леко. Погледът ѝ се плъзна бавно по тялото му, обходи лицето му, спря се върху устните му. Върна се на очите му, сякаш искаше да разгадае някакъв скрит смисъл. Това нямаше да е лесно. Неговите очи бяха почти черни, изобщо не приличаха на чистия син здрач в нейните, издаващ безхитростно разширяването на зениците ѝ.
Да. Прииска му се да размаха победоносно юмрук.
Полека, Дом. Бавно, бавно, бавно. Но той вече сияеше, докато описваше един след друг шоколадовите си бонбони, а нейната светлина се разпалваше все по-ярко след всеки един, нетърпелива за следващия. Той ѝ предложи един от най-провокативните, подаде ѝ да го опита. Тя се изчерви и понечи да отклони предложението, но той сломи съпротивата ѝ, щастлив и дързък. Тя взе бонбона от пръстите му и той не знаеше дали да благодари на ръкавицата, задето скриваше грамадната му ръка на касапин, или да я наругае, задето не му позволяваше да почувства ефирното докосване до кожата ѝ.