– Ако ти беше само една троха в чинията, аз щях да те обера с пръст – каза той тихо.
Очите ѝ засияха отново.
– Може ли да се сгодим? – попита Дон, галейки нейния слабичък безименен пръст. – Знам, че не обичаш бижута, може да не носиш пръстена, когато посещаваш плантациите, аз ще избера нещо дискретно, може да не е златно или... – спря се, за да не изброява пълния списък от варианти на пръстен, който щеше да ѝ отива, защото щеше да му отнеме дни. – Много бих искал това. Обещание. Ето тук – той потърка основата на безименния ѝ пръст.
– Можем да се оженим – каза тя. – Не ми харесва посоката на тези преговори.
– Не можем да се оженим, защото аз може да припадна – но като че ли, вече не му се виеше свят. Колкото повече Джейми повтаряше тези думи, колкото повече стоеше в ръцете му, толкова по-реална му изглеждаше тази възможност. Не както, когато се беше опитвал да намери майка си с ученическия бележник, с надеждата, че отличните му оценки щяха да я накарат да се върне. И да му стане майка завинаги. Доминик наистина започваше да вярва в надеждата, която му вдъхваше Джейми.
– Трябва да поработим върху моята сила.
Джейми обърна ръката му и разгледа неговия безименен пръст. Беше покрит с шоколад. Тя изтри една тясна ивица и той се разтопи в удоволствието на това леко докосване.
– Четири години.
Може би три. Дом едва ли щеше да възрази, ако тя периодично подновяваше предложението, докато го убедеше. Той щеше да я изкушава с шоколад – или с бижута, цветя или каквото искаше тя, например тялото му в шоколадов кувертюр, – ако тя продължаваше да иска ръката му.
Сърцето му се сви толкова силно, че Дом си обеща, че ще си извие врата, ако се просълзи.
– Знаеш ли, че ако се омъжиш за мен, всеки път когато казваш моето име – той преглътна в опит да смекчи задавения си глас, – ще казваш, че ме обичаш.
– Джейми Ришар – тя му се усмихна и се надигна на пръсти, за да го целуне. – И ще бъде вярно.
О, мамка му, той беше спрял да диша. Ноздрите му вече пареха.
Може би две, помисли си Дом. Може би след две години щеше да може да каже "да". Не можеше да чака четири години, за да ѝ даде фамилното си име. Или... или... може би една?
Тя обви пръст около безименния му пръст като... брачна халка.
– Ще я направя много, много мъжествена, от титан или нещо подобно, и може да не я носиш, когато работиш с тесто или шоколад – каза Джейми. – Но ще я слагаш, когато слизаш на долния етаж, за да разговаряш с твоите клиентки.
Джейми щеше да му сложи годежен пръстен. О, да, това го устройваше напълно. Доминик я прегърна и я притегли плътно до себе си, в подножието на неговата Нике от Самотраки, притисна я силно, защото тя беше изворът на неговата радост.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРКАТА
Безкрайно благодаря, както винаги, на всички шоколатиери и сладкари, които ми помогнаха в проучването за тази книга, най-вече на Жак Генин, чийто салон и лаборатория послужиха като вдъхновение за обстановката в салона на Доминик Ришар, и който беше много мил и търпелив с мен и многобройните ми въпроси, както и неговият главен шоколатиер (или шоколатиерка) Софи Видал. Също много благодаря на Мишел Шодан, друг водещ парижки шоколатиер, който ми позволи да изследвам неговата лаборатория и прояви огромно търпение.
Стихотворенията върху подложките на Джейми и Доминик в онова малко бистро принадлежат на изключителния френски поет Жак Превер: "Тази любов" и "Аз съм такъв, какъвто съм" от неговата книга "Думи" (1948)[56]. Цитирам ги в мой превод и Джейми прескача някои строфи и си играе със стиховете наум, така че не става дума за буквален превод.
Хапва ви се добър шоколад, но не можете да отскочите до Париж? Ръчно приготвеният шоколад преживява период на разцвет в САЩ през последните няколко години, така че можете да вкусите поезия от шоколад, без да напускате континента. Опитайте тези...
Миел Бонбонс
Ученичка на Феранди и Ле Нотр, Бони Ло отваря своя подобен на кутия за бижута магазин "Миел Бонбонс" в Карборо, Северна Каролина. Точното място, където да откриете ненадминат шоколатиер благодарение на растящия интерес към ръчно направения гурме шоколад в Съединените щати. В миналото вече съм описвала шоколадовите бонбони на Бони като "приказни, топли, вълнуващи и успокоителни". Разкошни, тъмни ганаши с причудливи и изтънчени вкусове, а страстта на Бони към шоколада и неговите способности са божествени. Любимият ми неин цитат с: "В този магазин съм спасила стотици бракове." И аз мога да гарантирам, че с шоколад като нейния това е напълно възможно.
56
Жак Превер (1900 – 1977) е френски поет и сценарист. Много от стиховете на Превер са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например от Ив Монтан и Едит Пиаф.