Той се доближи до нейната маса и този път Джейми се отпусна в усещането за надвисналата над нея мъжка фигура. Той не таеше опасност. Той не я застрашаваше.
– Харесаха ли ви шоколадовите бонбони? – попита той с усмивка, която караше жената да се чувства в центъра на неговия свят.
Джейми се изчерви. След тренировката във фитнес залата снощи тя си легна и нападна кутията с неговия шоколад, затъвайки с всяка хапка все по-дълбоко в мъчителносладки фантазии за него. Някои от тези фантазии проблеснаха в ума ѝ сега и тя се изчерви силно.
– Разбира се. Харесвам всичко, което правите.
Неговата усмивка стана по-смела. О, той обичаше да го хвалят. С тази усмивка приличаше на момче, което току-що беше обрало стъклените топчета на всички деца в училищния двор. Джейми почувства как се разтапя.
Дом придърпа стола срещу нея и тя се стъписа. Колко време трябваше да ѝ отдели един от най-известните шоколатиери и сладкари във Франция? Ето това се казваше любезно отношение към клиентите. И какво правиш с обекта на тайните си копнежи, когато той седне до теб и те заговори?
– Кой ви стана любим? – жадно попита той.
Забавляваше я да осъзнава, че той си просеше ласкателства. Е, това тя можеше да даде, особено ако щеше да го задържи по-дълго до себе си.
– Всичките.
Дом засия от удоволствие, а то достигна до нейните ерогенни зони, които също потръпнаха.
– Хайде де – взе да я увещава той, налапал похвалата и жаден за още. – Все трябва да има един или два, които са ви харесали малко повече, малко по-малко.
Тя поклати глава.
– Всичките ми харесаха! – един след друг удивителни вкусове, всеки път изненадващи, винаги вкусни съчетания от екзотични цветя и билки и оцети с тъмнина, която се просмукваше дълбоко, завладяваше устата ѝ и отекваше в цялото ѝ тяло. Джейми беше влюбена в неговите шоколадови бонбони. Довечера тя щеше да поеме на още едно пътешествие по целия свят, придружавана от техния тъмен и омайващ създател, свита в леглото. Представяйки си как той я притегля до това изваяно тяло и ги слага в устата ѝ...
– Всичките ли ги изядохте? – гърдите му се надигнаха от вълнение.
Да, суета. Тя му подари още една пленителна усмивка, възхитена колко лесно беше да погали егото му и да го накара да се почувства щастлив, и кимна.
В този момент той се засмя почти до ушите. Джейми очакваше да го види как се изправя и изпълнява победния танц на футболистите.
– Обичате ли карамели? Искате ли да опитате няколко?
– Вашите ми харесаха – тя никога не беше яла други карамелени бонбони освен онези дъвчащите за масовия пазар, които се произвеждаха в едно от подразделенията на "Кори", и не ги намираше за нещо особено. Но три от неговите бяха попаднали като подарък в чинийката под чашата ѝ с горещ шоколад онзиден, много мил жест на гостоприемство и гъдел за клиента. Топли, маслени и съвсем леко дъвчащи, като кондензирана слънчева светлина.
Той скочи на крака, сякаш не можеше да седи повече на едно място – този мъж сигурно постоянно беше в движение – и отиде до високата витрина със селекция от карамелените бонбони на деня, където заграби няколко. Бързият, отривист и грациозен ентусиазъм на движенията му накара цялата ѝ душа да простене с потиснат копнеж. Беше като да е на парти с един от любимите си филмови идоли, да го гледа как флиртува и се забавлява, как танцува в истинския живот.
Джейми погледна голямата му ръка, когато той ѝ предложи карамелите, и облиза устните си. Малките кубчета блестяха светло и топло, светлината хвърляше отблясъци по финия целофан, който увиваше техните златни багри, сгушени в тази корава голяма длан. Тя взе един внимателно и пръстите ѝ докоснаха кожата му.
О, боже!
Това беше по-хубаво дори от онзи път, когато се беше натъкнала на любимия си секссимвол от киното и го беше убедила да ѝ даде автограф е перманентен маркер върху ръката ѝ, но беше истинско изпитание за бедното ѝ сърце. То биеше като лудо.
Карамелът поддаде под зъбите ѝ, мек, гладък, гъвкав, докато вкусът събуди небцето ѝ.
– Какво е това? – напомняше ѝ за нейните пътувания в тропиците, за доброто и за лошото в тях.
– Маракуя и манго – той я наблюдаваше нетърпеливо, може би дори малко притеснено, което я очароваше. Човек би помислил, че ако бонбонът не ѝ беше харесал, той щеше да бъде съкрушен. Доминик Ришар – този, който, по думите на сестра ѝ, беше толкова нетърпимо арогантен, че в сравнение с него Силвен Марки и Филип Лионе изглеждаха възпитани и скромни. Колко много обичаше да ласкаят егото му.
– Вкусно е – тя захапа другата половина. Какъв наситен вкус, каква чувствена консистенция. Довечера тя щеше да лежи будна и да фантазира как той лежи до нея и я храни с бонбони.