Дом забеляза своята непозната да танцува щастливо в края на шествието и сърцето му подскочи. Лицето ѝ беше озарено от широка усмивка, сякаш не искаше да мисли за нищо, а само да танцува.
Той застана на няколко метра от нея в края на тълпата и тъкмо се канеше да ѝ се обади, когато усмивката ѝ изчезна и тя побърза да се дръпне от навалицата.
Двама мъже я последваха и почти я настигнаха, когато той пристъпи напред да я пресрещне. Успя само да зърне суровото, свирепо изражение на лицето ѝ, доста пресилено за ситуацията, когато се озова пред тях. Двамата мъже вече се смееха, преграждаха ѝ пътя и ѝ подвикваха нещо; той долови думите "да се запознаеш с малкия".
Дом я улови за ръката и я дръпна рязко напред, така че тя падна върху гърдите му.
– Разкарайте се – каза той на двамата мъже, оголвайки зъбите си.
Отне му секунда да осъзнае, че я беше изплашил до смърт, когато тя се дръпна диво. После цялото напрежение се изпари от тялото ѝ и тя вдигна глава. След това непознатата се отпусна до неподозирана степен. Едва ли той можеше да ѝ вдъхва такава сигурност.
Двамата мъже се наежиха и през него премина желанието за бой, свирепото удоволствие при мисълта да ги предизвика, заедно е останалите от тълпата, които бяха с тези негодници. Какво го интересуваше, ако завършеше деня окървавен и пребит? И преди му се беше случвало. Той я сграбчи за рамото, готов да я тласне към закрилата на силите за борба с безредиците.
Но по-възрастният нехранимайко прецени якото тяло и кръвожадното изражение на Дом.
– Connard. Je t'emmerde.[13]
Негодникът се върна намусено в навалицата, по-младият изръмжа нещо, но последва приятеля си. Щом се престрашаваше да задява една толкова дребна жена само в компания, едва ли би имал смелостта да се опълчи на Доминик.
Дом ги проследи с поглед, за да е сигурен, че няма да се върнат с подкрепление, после изведе своята непозната от тълпата, без да сваля ръка от рамото ѝ, насочвайки я надолу по булеварда, за да се отдалечат от тълпата.
– Пардон – каза ѝ той, когато бяха достатъчно далеч от шума, за да се чуват. – Са va?
Тя се беше отърсила от мигновеното облекчение и сега изглеждаше – и се чувстваше с неговата ръка върху рамото си – напрегната и сърдита.
– Добре съм – каза тя троснато. – Съвсем добре – поколеба се и го погледна. Ядът и гневът ѝ утихнаха, разсеяха се; странно, но тя се изчерви.
Това беше обещаващо. Цялата му твърдост се разтопи като шоколад, оставен прекалено близо до огъня, и той се усмихна, безпомощно очарован.
– Това беше много мило от твоя страна – каза тя. – Благодаря.
Мило. Той можеше да я остави да се спасява сама, насочвайки се към някоя кола на силите за борба с безредиците или в най-близкия бар; мъжете не можеха да ѝ направят нищо друго, освен да я притеснят с няколко цинични думи и подсвирквания. Той можеше да тръгне към нея, да ѝ се усмихне, да я прегърне през раменете, без да обръща внимание на натрапниците, които моментално щяха да подвият опашки и да се насочат към някоя друга жена. Вместо това той едва не започна бой при обстоятелства, които можеха да превърнат един мирен протест в сцена на разпръсване на демонстранти със сълзотворен газ. Ако това беше нейната идея за добри обноски, те двамата си бяха лика-прилика.
– За мен беше удоволствие – каза той, което за жалост беше самата истина. Насилието сигурно беше като никотина; човек никога не преодоляваше зависимостта си към него. Той все още чувстваше могъщото желание да се върне в тълпата, да измъкне онези двама негодници навън и да им размаже физиономиите. – Надявам се, че не те изплаших.
Тя поклати глава.
– Стресна ме за момент – това беше пълна лъжа. За част от секундата нейната реакция беше на див ужас. Но този ужас се беше стопил мигновено, необяснимо, безследно. На лицето ѝ се изписа странно, отнесено изражение. – Ти ми замириса на шоколад – прошепна тя. Той си спомни онзи миг, когато тя се беше отпуснала на гърдите му, още преди да вдигне глава и да види лицето му.
Желанието го заля и разтърси. Единственото нещо, което Дом искаше в този живот, беше да съблече и двама им голи, да я обгърне с уханието си. Той се задъха от усилие да не го каже, да не се наведе към нея и да каже агресивно и гърлено: Ела и ме подуши навсякъде.
Главата му бръмна от усилие да не се покаже брутален и първичен като двамата негодници, от които я беше спасил. Той се изкашля и се насили да се отдръпне, преди да ѝ е налетял неудържимо.