Да смачка фасона. Изразът предизвика неприятна реакция у Джейми. Но в ума ѝ онова изсечено лице се смекчи в доволна момчешка усмивка. Магали нямаше предвид буквално насилие, напомни си тя.
– Ти откога го наричаш Дом? – попита остро годеницата си Филип. – Толкова добре ли го познаваш вече?
– Той просто си е Доминик – Магали махна с ръка. – Не му позволявай да те ядоса. Той точно това се опитва да направи.
Филип улови ръката на Магали под масата с напрегнато изражение. Магали се наведе да му прошепне нещо на ухо. Устата му се промени до половинчата усмивка и той я погледна косо.
Дали Доминик Ришар бе свалял Магали? Джейми се заигра с вилицата си. Нищо чудно. Магали беше много чаровна и хубава. Когато любимата ти кинозвезда флиртува с някой твой познат, това не може да не те изпълни с... тъжен копнеж.
И все пак, тя какво очакваше? Въпреки че не беше привлекателна като Магали и сестра си, Джейми не свеждаше всичките си достойнства до външността си. Тя бе променяла човешки животи. Спасяваше деца. Намираше несправедливостите в света и ги поправяше. Тя беше жена, която дори мъж като Доминик Ришар можеше да обикне, ако се абстрахираше от луничките ѝ. Но сега... хм, какво можеше да му предложи тя сега?
Хей, виж, аз не съм красива или нещо такова, но навремето умеех да поправям неправдите по света, а сега... сега ме е страх да го правя.
Тя въздъхна и прогони тъжния копнеж. Ако той сваляше Магали, негова воля; това не я засягаше. Какво от това, че неговите съперници го смятаха за негодник? Те сигурно мислеха същото един за друг и за другите си съперници.
Джейми беше съвсем сигурна, че много от кинозвездите, които бяха нейни идоли в юношеството, при по-близко познанство също биха се оказали негодници. И подобно на нейните идоли, Доминик сигурно би се втрещил, ако знаеше за нейните фантазии как между тях може да възникне нещо. Така че ѝ оставаше да се наслаждава на платоничното си увлечение и толкова.
Независимо дали той беше негодник.
ШЕСТА ГЛАВА
– Не мога да продължавам да се бръсна всеки ден – изруга Дом на другата сутрин, разглеждайки отражението си в огледалото над мивката пред тоалетните в дъното на лабораторията. – Цялото ми лице е в обриви – той прокара ръка по пътеката от малки червени пъпчици около устата си. Сигурно мъж с обрив изглеждаше по-малко страшен от мъж с четиридневна черна брада, но наболата четина си беше секси.
Всъщност колко дълго трябваше да продължи това привличане на женския интерес по нормалния начин? Вчера той се беше почувствал обнадежден, но после тя отказа да го нарича по име и не му каза своето. Той разбра, че трябва да отстъпи назад, иначе рискуваше да я отблъсне. После, след демонстрацията, не събра смелост, не и толкова скоро след като ѝ беше показал истинското си лице. Дори да не бе обвит в шоколад, на практика никой, захапал тази шоколадова обвивка, нямаше да намери отвътре мек, сладък ганаш. Дори след години психотерапия той беше готов да раздава юмручно право при най-малката провокация. Непознатата явно не възразяваше, но тя несъмнено нямаше усещане за опасност. Той трябваше да внимава вместо нея.
Мамка му, тази история беше толкова сложна. Той постоянно се опитваше да си внушава, че тя е шоколад, защото знаеше, че с шоколада не трябва да се бърза, но тъй като тя упорито приемаше облика на жена, той се затрудняваше да я третира като нещо, което може да разбърка с лъжица.
За съжаление.
Иначе с голямо удоволствие би я разбъркал със своята "лъжица", помисли си той с дяволита усмивка в огледалото и въздъхна. Никога нямаше да се научи да бъде джентълмен.. Той се запита дали тя би му позволила да я люби часове наред, да го поглъща, както когато седеше в неговия салон, както отнасяше неговите шоколадови бонбони вкъщи и ги изяждаше за една нощ. Искаше му се тя да изяжда него със същата ненаситност.
Не, тези мисли го влудяваха.
– Не ми се отразява добре да се бръсна толкова често – каза Дом, като се върна в кухните, потривайки челюст с опакото на ръката си.
– Ах, колко си чувствителен – подметна сухо Сели, протягайки ниската си фигура над ганаша, който току-що беше изляла, за да го заглади между двете метални платки. Тя беше започнала обучението си при него осемнайсетгодишна, след като се беше измъкнала от много лоша ситуация в личния си живот. По онова време Дом беше само на двайсет и четири, току-що отделил се за самостоятелна работа, след като беше учил шест години при други шефове, нито един от тях майстор шоколатиер, което си беше чиста твърдоглава лудост.