Джейми се усмихна, питайки се дали би могла да го убеди да позволи на тийнейджърите от какаовите фермерски кооперативи да чиракуват в неговата лаборатория. Тя можеше да учреди стипендия за четириседмичен стаж, на ротационен принцип в различните ферми, изпращайки по един младеж на едномесечен стаж в Париж. Да ги приобщи към красивия краен продукт, с който се увенчаваше работата им.
Образът на развълнуваните младежи беше изтрит, изритан от ума ѝ от тъмнина, сякаш я бяха ударили по главата. Тя вдиша дълбоко успокоителното ухание на шоколад и се съсредоточи върху усещането за ръката на Доминик върху гърба си.
Той държеше ръката си там, нейното тяло го следваше така, сякаш танцуваха валс, докато той я водеше през помещението, спираше спонтанно тук и там, на местата, които смяташе, че ще ѝ харесат.
– Опитай това – той ѝ предложи един еклер направо от тавата.
Очите му засияха при вида на нейното изражение, когато захапа еклера. Джейми усети тъмния плътен вкус на мекия студен крем, искрата на нещо свежо в него, нещо неочаквано изкусително, което тя не можеше да определи.
– Pates de fruits[18] – той спря пред тава искрящи захаросани цветни бижута. – Опитвала ли си някога моите pates de fruits! – той понечи да ѝ подаде един, но видя, че устата ѝ още е пълна с еклера, затова се поколеба и сам налапа бонбона.
Очите ѝ се стрелнаха към устата му, питайки се ревниво какви вкусове се топяха там. Не беше шоколад. Нещо по-ведро, по-свежо, може би малко стипчиво, леко щипеше на езика му...
Нещо проблесна в очите му, някаква топла светлина. Джейми изви поглед, преди да се е изчервила – о, по дяволите, прекалено късно. Какво всъщност ставаше с онази красива брюнетка долу? Той как можа да я отпрати, за да покаже на Джейми кухните си? Сляп ли беше? Дали бе възможно да знае името ѝ и да се нуждае от финансова подкрепа? Той наскоро беше отворил това екстравагантно ново заведение, а икономическата криза сигурно се отразяваше върху търсенето на луксозни шоколадови деликатеси; може би се нуждаеше от свежи пари.
Дом я поведе към една врата и я побутна да мине пред него. Топлината на тялото му се вливаше в гърба и дупето ѝ, милваше тялото ѝ отвътре, както топлината на къкрещата пред нея сметана облъхваше нежно лицето ѝ, наситена с ароматите на магическа тайна градина.
– Това е кухнята, където вършим топлата работа, тук печем сладкишите, тук приготвяме карамелите. Аманд загрява карамела сега, виждаш ли? – тя погледна към високия, кестеняв мъж, който разбъркваше съдържанието на голямата тенджера, от която се носеха аромати на масло и захар. Сместа все още не беше завряла, но той изглеждаше напълно погълнат от работата, прехапал долната си устна.
– Ти знаеш ли нещо за приготвянето на шоколада? – попита нетърпеливо Доминик. Неговото присъствие само на няколко сантиметра зад нея разтапяше всички мускули по гърба и бедрата ѝ и тя полагаше неимоверни усилия да не залитне отново към него.
Джейми още не беше решила как да отговори на този въпрос, когато той започна да обяснява.
– Виж, тук приготвяме извлек от върбинка – Дом я поведе към тенджера със сметана, в която плуваше една клонка с дълги, тесни зелени листа.
Лимоненият свеж аромат на върбинка облъхна лицето ѝ, разведрявайки умиротворената миризма на сметаната. Неговата голяма ръка върху тънката ѝ талия беше като нагорещен камък за ритуален масаж, топлината му я разнежваше.
– Когато сметаната се насити с уханието, ще добавим шоколад за ганаша.
Ръката му се уви около кръста ѝ и я завъртя, за да я отведе в съседната стая.
– А това тук е по-хладна стая, където държим ганашите и новите партиди шоколадови бонбони, с които попълваме витрините.
Младата жена в черната сладкарска куртка се протегна над две дълги метални рамки, разглаждайки между тях шоколадов ганаш. Тя беше напълно съсредоточена в работата си, но на всеки две секунди устните ѝ потрепваха и тя ги стисваше с усилие на волята. Девойката погледна косо Доминик и Джейми, очите ѝ се оживиха със смях, затова побърза да наведе глава над мраморната маса.
Край масата, на която работеше тя, бяха наредени стелажи на колелца, отрупани с метални решетки, пълни до половината с прекрасни готови шоколадови бонбони.
– Вземи, опитай този, той ми е един от любимите – Доминик ѝ подаде един шоколадов бонбон, палецът му почти докосна долната устна на Джейми.
Тя затаи дъх и го погледна в очите. Какво изобщо ставаше тук? Нима той толкова обичаше своите поклонници, че беше готов да отпрати една красива жена, за да разтопи една съвършено невзрачна женска до състоянието на локва в краката му? Или той знаеше коя е тя? Или...