Е, той не беше роден точно в този град. Дом беше останал в периферията дори на тази привилегия, произхождаше от опръскания с кал подгъв на елегантната рокля. Но вече беше превзел Париж.
– Затова ли говориш френски?
– Ммм. Отчасти. Майка ми умря, когато бях десетгодишна и баща ми не искаше да се връща повече тук. Но сестра ми и аз винаги сме имали... връзка с Париж, заради мама. И двете учихме френски в училище, а сестра ми неотдавна се премести да живее тук. Но аз съм практикувала езика главно на мисии за икономическо възстановяване и развитие във френскоговорещи страни. С това се... – тя се поколеба дълго над времето на глагола – с това се занимавах.
Мили боже. Несравнимо по-добър човек от него.
– Откога се занимаваш с това?
– От колежа.
От колежа. Значи тя беше учила десет години повече от него.
– Но стажувах и през летните ваканции в колежа, така че като цяло излиза дори по-дълго.
Доминик разтри врата си и не каза нищо. Беше точно както предполагаше. Той не можеше да ѝ предложи друго освен страхотен шоколад и страхотен секс. Защо тя продължаваше да седи в неговия салон и да се заблуждава, че може да получи от него нещо повече, беше мистерия.
Не, не беше мистерия. Беше свидетелство за неговата способност да създава илюзии. Тя никога не беше намеквала, че иска нещо друго.
В най-добрия случай той можеше да отложи осъзнаването на грешката ѝ. Дали баща му беше подлъгал майка му по същия начин? Прикривайки достатъчно дълго истинската си същност?
– Странно – каза неволно той. – Аз също загубих майка си, когато бях десетгодишен.
Нейните пръсти се увиха по-плътно около ръката му. Доминик моментално пусна врата си и улови другата ѝ ръка, защото двете му ръце заслужаваха справедлива подялба на ласките.
– Трудно е – тихо каза тя. – Извинявай. Каква беше причината – катастрофа или заболяване?
Той не трябваше да повдига този въпрос.
– Приятел – сухо каза той. Сухотата беше най-добрият тон, с който можеше да предаде случилото си, и му беше коствала много практика.
Очите ѝ се разшириха, шокирани.
– Приятел я е убил?
Той трепна.
– Не – хм, боже, и това не беше изключено. Казваха, че жените повтарят грешките си, напълно възможно бе майка му да е избягала с някой негодник като баща му. – Тя избяга с него. Искаш ли червено вино? Мисля, че това каберне совиньон от Медок[21] е добро.
Дали майка му беше добре? Той я бе мразил толкова дълго и сега изведнъж почувства отчаян порив да я намери и да се увери, че е невредима и щастлива. Нещо, което тя не бе направила за сина си.
Неговата все още безименна дама го гледаше с полуотворени устни и недоумяващ поглед. Да, нейните родители я бяха обичали. Тази мисъл прониза болезнено сърцето му. Той не я заслужаваше. Той не трябваше да седи тук и да я примамва в лапите си.
– Както ти искаш – разсеяно отговори тя за виното, премигна, опита се напразно да спре да го гледа втренчено.
Доминик махна на Аксел, сервитьора, и ѝ поръча една чаша. Джейми вдигна вежди, когато осъзна, че наляха само на нея.
– Поръчай каквото ти искаш.
И тогава...
– Аз не пия.
Тя премигна два пъти, после се разсмя.
Е, не болеше чак толкова. Дом вдигна вежди в очакване, докато смехът ѝ гъделичкаше и извиваше вътрешностите му, причинявайки му най-различни неетични неща.
– Наистина ли? Но... ти си французин! – възкликна тя.
– О, това е страхотно. Сигурно обожаваш да го казваш на хората.
Не, той всъщност предпочиташе да го премълчава. Хората го гледаха така, сякаш имаше две глави, а Дом не искаше да обяснява причината. Но сега се усмихна, а палците му погалиха нежно ръцете ѝ.
– Шоколадът ли е твоят единствен порок? – подкачи го весело тя.
– Ами не е единственият – призна той.
Тя погледна съединените им ръце и устата ѝ се изви по онзи особен начин, който събуди цунамито от топлина и сексуална възбуда в него. Сякаш през масата тя виждаше най-неотложния му порок в този момент, който го изгаряше. Миглите ѝ трепнаха и тя го прикова с продължителен поглед. Ръцете му стиснаха нейните.
– Баща ти сам ли те отгледа, или се ожени повторно? – попита тя. Сигурно подбираше теми, които правеха сексуалното напрежение по-поносимо.
– Ммм – ето какво заслужаваше, щом извеждаше жена на вечеря. Разговори, за бога. Дом се справяше много по-добре, когато пристъпваше директно към секса, преди, по време и след който никоя жена не го бе поглеждала дори с намек за съжаление. – Той не се ожени повторно. Това е много добро – Дом посочи най-здравословното предястие в менюто в стремежа си да компенсира захарта, с която я тъпчеше. – Готвачът запечатва козето сирене на силен огън и го полага върху легло от крехка салата, с гарнитура от карамелизирани смокини с балсамов оцет...