Изведнъж тя коленичи на високото легло, така че лицето ѝ се изравни с неговото. Когато устните им се сляха, ръцете ѝ се плъзнаха под ризата му и напипаха тениската. По дяволите, колко много дрехи носеше. Но тя вдигна нагоре тази бариера и се долепи плътно до кожата му. Дом смъкна коженото си яке от раменете ѝ, което за момент го лиши от допира на ръцете ѝ, после ги хвана и ги върна върху копчетата на ризата си.
– Не мога да повярвам, че ти... – тя прекъсна, за да продължи да го целува точно както той си беше мечтал, дълго и бавно, сякаш искаше да му се наслаждава вечно.
– Не можеш да повярваш какво? – попита той, долепил устни до нейните, откопчавайки последните копчета на ризата си, докато тя се бавеше с горните. Ръцете му се спуснаха по тялото ѝ, той свали тежкия метален колан и го захвърли на пода, защото му пречеше от самото начало.
– Няма значение – прошепна тя, плъзгайки длани по гърдите му през ризата и тениската. – Не искам да знам.
Дом не можеше да прехапе езика си, за да млъкне, защото той вече беше преплетен с нейния. Чу се да протестира задъхано до нейните устни, докато я смъкваше на леглото:
– Да, има. Има значение. Искаш.
Сърцето му полудя, когато я видя да лежи тръпнеща на леглото. Той събу ниските ѝ, широки ботуши и прокара длани по краката ѝ през тънкия клин, по стройните стегнати мускули, твърде малки, но не и немощни. Ръката му погали тънкия ѝ прасец, по-твърд, отколкото бе предполагал.
– Кажи ми истината – каза неочаквано рязко той в тъмното. – Болна ли си? Рак ли имаш? Добре ли си?
Дом чакаше отговора, парализиран от страх.
– Не – гласът ѝ прозвуча гневно. – Съвсем добре съм.
Той пресметна неволно калориите, които тя поглъщаше в магазина му. Освен ако не хапваше нищо друго, сметката не излизаше.
– Ядеш ли нормална храна?
– Не – в гласа ѝ определено имаше гняв. Той съсипваше момента, ама че идиот. – Аз ям само най-добрата храна в света. И да, това включва изобилие от плодове и зеленчуци – Тя не каза: Долу ръцете, но тонът ѝ беше красноречив.
– Пардон – той положи тялото ѝ на леглото и се подпря на лакти. – Аз просто... – палецът му погали скулата ѝ. Кожата ѝ беше толкова нежна, костта отдолу беше едновременно толкова силна и толкова изящна. – Аз просто... – какво се канеше да каже?
Той наведе глава и я целуна отново, този път безкрайно дългата и бавна целувка му се удаде. Дом се търколи по гръб и я придърпа върху себе си, без да спира да я целува. После насочи ръцете ѝ отново към копчетата.
– Свали я – прошепна той до устните ѝ. – Моля те. Искам да почувствам ръцете ти.
Но той не избърза да свали нейните дрехи. Тя може би умееше да се наслаждава на вкусовете му с часове, но той беше съвсем сигурен, че щеше да ѝ се нахвърли лакомо веднага щом я съблечеше гола.
Тя се опря на гърдите му, притисна длани до мускулите му и го погледна. Защо не му позволяваше да включи осветлението? Дом беше убеден, че тя се беше изчервила. Джейми се изправи, обкрачи го и погледна несъмнения знак за неговата сексуална възбуда.
Сигурно се беше изчервила. Нямаше начин. И когато неговите бедра се извиха към нейните необуздано като див звяр, който постоянно се измъкваше от каишката, тя сигурно се изчерви още повече. Джейми прехапа долната си устна и го стисна с копнеж в едната си длан. Той хвана пръстите ѝ и ги притисна до копчетата. Най-накрая тя им посвети вниманието си.
Той продължаваше да смята, че не може да се възбуди повече от това, а тя продължаваше да го опровергава. Когато почувства как ръцете ѝ разтвориха ризата и пробягаха по тениската му, когато почувства как тя обязди възбудения му член, притискайки се до него, когато почувства как ръцете издърпаха тениската нагоре, плъзгайки се по кожата му... желанието го разтърси безмилостно. Не.
Не, това не беше добре.
Доминик тръпнеше като някаква искряща красива звезда, от която Джейми искаше да изцеди цялата светлина, до последната капка.
Той се надигна, за да ѝ позволи да издърпа ризата през главата му и двамата се озоваха лице в лице.
– Ма minette [23]– прошепна той и хвана китките ѝ, за да спре ласките ѝ, преди да е изгубил контрол. – Имам ли право на втори опит?
Тя притисна лицето си в ямката между врата и рамото му и кимна.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Още една причина Джейми да настоява за тъмнина, беше изчервяването, което несъмнено покриваше цялото ѝ тяло. Кожата ѝ показваше горещината, която Доминик генерираше в нея.