– Джейми?
Дом трепна и моментално посегна към рамото на Джейми, толкова бързо и категорично, сякаш Силвен се бе опитал да му я отнеме. Жената, която току-що го беше помолила да кара внимателно. Сякаш той беше важен за нея.
– Ти познаваш Силвен!
Какво беше направил той, за да научи името ѝ? Може би това обясняваше сближаването ѝ с Доминик. Може би тя беше някаква почитателка на шоколатиери, която отдаваше на моментния си избраник цялото си внимание, един по един, докато...
– Джейми, какво правиш с него, по дяволите? – поиска да узнае Силвен. Марки обичаше да се преструва, че се беше измъкнал от своя краен квартал, че принадлежеше към аристократите и буржоата в неговия Шести район, така че срещата с Джейми в компанията на Доминик определено го беше потресла, за да изругае. Или пък се дължеше на влиянието на заобикалящата среда – тук, в покрайнините на Париж, близо до мястото, където бяха израснали, – която вадеше на показ най-лошите им черти.
– Произходът ти започва да си личи, Марки – зъбите на Дом проблеснаха и той застана на една крачка пред Джейми. – Внимавай, иначе ще ти покажа моя.
Силвен го прониза с подигравателен поглед.
– Още ли не си се научил да решаваш проблемите с други средства освен с юмруци?
Дом му се изсмя в лицето. Надменен негодник, който си въобразява, че го превъзхожда.
– Ако си мислиш, че ще се бием за нея с деликатни игрички на шоколад, ще имаш да вземаш.
Джейми сграбчи ръката на Силвен. Не улови ръката на Доминик. Дом трепна, сякаш го беше ударила с камшик.
– Ти. Ела тук – изсъска тя на Силвен. Говореше му на ти. Тя говореше на "ти" с този негодник.
Джейми помъкна Силвен настрани, така че да не се чува какво си говорят, докато Дом се обърна и изруга, без да знае дали да хукне след тях и да размаже физиономията на Силвен и дали това не беше един от онези деструктивни импулси, които щяха да съсипят всичките му шансове с Джейми. Той знаеше прекалено добре колко бързо може да съсипе живота си, ако пуснеше юмруците си в действие. Имаше добър опит в това отношение. Джейми говореше тихо, но езикът на тялото ѝ крещеше. Тя шепнеше ядосано, стиснала юмрук, и удари Силвен в гърдите. Дом изруга още по-силно, надявайки се тя да избухне и да го удари наистина, след което той можеше да му налети, отвързан от каишката на цивилизованите обноски.
Силвен също се опитваше да не повишава глас, но долитаха откъслечни думи: "Доминик Ришар?" и,...женкар... истински мръсник..."
Благодаря, Силвен. Сега ще те убия.
Джейми тупна Силвен по-силно. Този път беше почти истински удар. Лицето ѝ пламтеше от гняв, Дом дори се учуди, че късата ѝ коса не настръхна около главата ѝ като пламъци. Ако той можеше да укроти собствения си наранен, изплашен гняв, щеше да му се открие удивителна гледка. Той не подозираше, че тя има такъв буен нрав. Подозираше това от проблясъците на студена стомана в очите понякога, но не знаеше със сигурност, че тя беше способна да се опълчи на някой мъж. Доминик харесваше жените, които имаха смелостта да се опълчат на мъжете.
И... и... той застана на едно място, отпусна се малко. Дори скръсти ръце, за да покаже колко беше спокоен. Тя беше взела неговата страна. Тя спореше със Силвен Марки заради него. Гневът му се поукроти, опита да се усмихне саркастично. Как ти харесва това, мамин сине Силвен?
Но защо тя не беше уловила ръката на Доминик, за да предотврати кавгата? Не вярваше ли, че може да го спре? Дом замръзна, когато Силвен хвана юмрука на Джейми и го отмести от гърдите си. Джейми можеше да го удря колкото си иска, но това не му даваше правото да я докосва. Какво го караше да си мисли, че може да държи ръката ѝ толкова фамилиарно?
Силвен каза още нещо, получи отговор, който не му хареса, обърна се, направи няколко крачки, обърна се към Джейми и разпери ръце. Тя го изгледа и заговори бързо. Силвен скръсти ръце, заби поглед в земята и поклати глава няколко пъти.
Джейми сложи ръце на кръста си и добави още нещо.
– Добре – беше думата, която оформиха устните на Силвен. – Добре.
Колко дълго трябваше да търпи Дом този скандал между любовници? Той закрачи към тях, но яростният поглед на Джейми го спря.
Силвен изви глава и го погледна злобно. Той беше висок колкото Доминик, но беше по-слаб. Приличаше на красив страстен поет, докато Дом имаше вид на груб хлапак от касапницата.
– Ти наистина си негодник, Ришар.
– Майната ти, Марки.
Силвен присви очи и погледна отново Джейми.