Силвен Марки би се удавил в собствения си шоколад, преди да помоли Доминик Ришар да поеме приготовлението на сладкишите за сватбата.
– Доминик – каза безцеремонно Филип, явно не особено зарадван да го види.
– Филип – Дом дори не протегна ръка на Филип, който беше покрит с пудра захар. – Кейд – той целуна стройната кестенява жена по двете бузи. Навремето Кейд беше дошла в неговата лаборатория с предложение да купи душата му срещу няколко от нейните милиони и той би се изкушил, ако не изпитваше такова искрено отвращение към шоколадовите десертчета "Кори". В крайна сметка той вече няколко пъти бе продавал душата си, която се беше оказала забележително неподатлива на подобен род сделки. Накрая малкото богато момиче се беше задоволило със Силвен и Дом изпитваше вина, когато я видеше, задето я беше принудил да падне толкова ниско.
В хода на преговорите за душата му Дом беше флиртувал с Кейд от учтивост, но остана безразличен към нея. Онази тъмна, покварена част от него се будеше достатъчно често в присъствието на красиви привилегировани жени, които посещаваха магазина му, и той не пренебрегваше тяхната готовност да бъдат използвани от него. Имаше нещо крайно удовлетворително да бъде умоляван за още по-груб секс от жена, която преди десет години би го отхвърлила като жалка отрепка.
Но Кейд нито веднъж не бе проявила подобно желание, а освен сексуално удовлетворение принцесите не му носеха нищо друго. Техният живот беше прекалено гладък, твърде привилегирован. Плюс това шоколадови фабрики "Кори", за бога! Дом не беше Силвен; той имаше стандарти. Как изобщо Силвен можеше да държи вдигната арогантната си глава, след като се женеше за наследницата на мултимилиардна корпорация, произвеждаща подобна гадост за масовия пазар?
Дом се намръщи на Кейд Кори, питайки се какво беше видял в нея Силвен.
– Какво? – попита тя сухо, с което си спечели учуденото одобрение на Дом. При тяхната първа среща тя искаше нещо от него, затова се беше опитала да го придума. Такава, каквато я виждаше днес, напълно незаинтересована от неговото мнение, Кейд му харесваше повече.
Правата кестенява коса падаше безмилостно копринена, сините очи гледаха непоколебимо с увереността на човек, който притежава света. Странно, Дом постоянно се опитваше да открие какво се бе променило в нея.
– Нищо – той сви рамене и се обърна към Филип. – Ще участваш ли в шоколадовото изложение? Кейд, ти знаеш ли кои ще участват?
– "Кори" ще има силно представителство – тя посочи себе си с пръст, което, като я познаваше човек, явно означаваше, че се смята за силно представителство. – Девън Кенди. Калебаут, Крафт, Фиренце...
Доминик и Филип се спогледаха объркано.
– Аз имах предвид важните хора.
Кейд изръмжа тихичко в знак на неудовлетворение.
– Аз, ти, Симон, Силвен, мисля, че това са най-големите имена – каза Филип. – Ти лично ли ще участваш, или ще изпратиш някого от твоя екип?
– Лично – Симон Касе сигурно щеше да направи една от неговите изискани, невъзможни феерии от шоколад и цветна захар. Филип обичаше да подготвя витрини с безброй торти в елегантен декор. Силвен... – Какво прави Силвен? – попита той Кейд, тъй като тя, като новодошла на парижката шоколадова сцена, можеше да се окаже достатъчно наивна, за да му каже.
Тя му се усмихна сладко.
– Работи. Защо, ти не работиш ли? Нямаш ли клиенти?
Сериозно, ако Кейд продължаваше да го дразни, можеше дори да събуди симпатия в него. Или най-малкото уважение. Тя се държеше съвсем нормално за човек, който се беше изтърсил на свръхконкурентната шоколадова сцена в Париж със самочувствието, че може да ги купи на едро и да ги напъха в малкия си джоб.
Вместо да отговори, Дом се загледа в творението, върху което работеше Филип. От всички страни розови рози и сметана. Феерия от някакъв друг, приказен свят. Как успяваше да създава такива неща този човек? Дали благодарение на привилегированото минало на фамилия Лионе? Филип беше един от малкото мъже с ръст като неговия, но Доминик винаги се чувстваше по-едър край него, като някакъв тромав великан, прекалено ръбат и се страхуваше да не счупи нещо. Ръцете му бяха прекалено големи за сладкарския занаят. Грамадни, корави ръце на работник. Те принадлежаха на неговия първи занаят, на онзи, който му беше отредил баща му, занаята на касапин.
Дом обсъди подробностите за предстоящото изложение, но започна да става смущаващо очевидно, че не го свърта на едно място и няма реална причина за присъствието му тук, затова реши да потърси други места, в които да нахлуе и да се държи противно.