– За какво ме използваш?
Веждите ѝ се сключиха.
– За секс? – той сложи ръце на талията ѝ и искрата пламна моментално, плъзна от дланите му и обхвана цялото ѝ тяло. – За развлечение? Като лек за разбито сърце?
– За теб – каза нетърпеливо тя. Откъде му хрумна за това развлечение. – Ти за какво се мислиш, за списание на летището?
Съдейки по блясъка в очите му, явно му беше минала такава мисъл. Той я поведе обратно в апартамента, без да сваля ръце от талията ѝ. Сексуалната възбуда мигновено се разля в нея и я размекна само от неговото властно докосване до тялото ѝ, само от затварянето на вратата зад него.
– Защо не ми обясниш по-подробно?
– Разликата между теб и списанието?
– Това как ме използваш.
– За теб – каза отново тя, объркана и безпомощна. Нима Доминик мислеше, че тя иска да обсъжда слабостите си? Тя мразеше слабостите си.
Ръцете му обхванаха талията ѝ по-плътно.
– Какво в мен?
Джейми дори не знаеше как да му обясни. Не можеше да му обясни колко жалка беше в действителност. Тя сложи ръка на гърдите му.
– Ти.
Гърдите му се издигнаха и спуснаха в дълго напрегнато вдишване и издишване под ръката ѝ.
– Може би трябва да ми обясниш какво имаш предвид под "използване".
– Може би ти трябва да обясниш какво имаш предвид под "използване". Ти зададе въпроса.
Той притихна, ръцете му потрепваха неспокойно върху ребрата ѝ, изпращайки малки вълни на удоволствие по тялото ѝ.
– Че ти търсиш нещо, което не съм аз. Като всички други.
– О, не – възкликна Джейми. – Не, наистина не мисля така – навярно тя не беше чак толкова лоша? Не би се хвърлила на врата на първия срещнат здравеняк, който ѝ обърнеше малко внимание, със същото желание да се притисне до него и повече никога да не се отлепи? Обичам те, помисли си тя отново в мощна приливна вълна, която заля тялото ѝ и се разля през устата ѝ. Джейми стисна решително устни. Само това липсваше в контекста на използването.
Ръцете му я стиснаха по-силно.
– Какво не мислиш?
– Че всеки друг става.
Той я погледна дълго и проницателно.
– Това не ме интересува – отсече Доминик.
Джейми затвори очи.
– Да. И аз така мисля. Но ти ме обърка с твоя въпрос.
Той я погледна. Изрече следващите думи така, сякаш ги изтръгваше от себе си заедно с кожата си:
– Интересува ме. Искам да кажа, ако ти просто ме използваш, ще приема това, Джейми. Можеш да ме използваш колкото искаш.
Той я долепи до стената, прикова я с ръцете и тялото си.
– Ето. Целият съм твой, за да ме използваш.
И Джейми го използва. Доминик сам я беше подтикнал. Той я прикова до стената и поднесе устата си към нейната, тя сложи ръце на раменете му и го бутна назад. И той се подчини. Поддаде под натиска на ръцете ѝ, позволи ѝ да го избута през стаята, до леглото.
Той легна покорно, подчини могъщите си мускули като атлет, който се покланя на принцеса. Еротизмът на ситуацията я наелектризира. Доминик носеше само тясна тъмносиня тениска от мека фина материя, прекалено тънка за прохладната пролетна вечер. Джейми я издърпа през главата му.
Издутите му от тренировката мускули се напрегнаха още повече под нейния поглед. Той изстена тихо, когато тя положи длан в средата на гърдите му, като примрял от глад човек при първата хапка храна.
Тя започна да го гали навсякъде, по стегнатите мускули на корема, по твърдите мускули на гърдите, по широките рамене и стоманените бицепси. Доминик понечи да обхване с ръце ханша ѝ, но тя не му позволи.
– Ти каза, че мога да те използвам.
Две дълги вдишвания, които развълнуваха гърдите му под ръцете ѝ. Беше рано вечерта, слънцето още не беше залязло и за първи път, откакто се любеха, Джейми можеше ад види истинския цвят на очите му: кафявите точици, които озаряваха черното, като дълбока тъмна вода.
– Добре.
Това беше един милион пъти по-хубаво, отколкото да седи в неговия салон и да поглъща неговите вкусове. Тя можеше да го изпива, целия и навсякъде, да изследва е ръце тялото му, да целува невъзможно красивите мускули, да проследява е устни твърдата извивка и линията на сухожилията и мускулите, чак до китката му, от вътрешната страна на китката му, да притиска целувка в центъра на дланта му, да гали лицето си в тази голяма ръка, да милва мазолите по пръстите му, да се овалва в него.
– Жеееми – гласът му беше накъсан, дрезгав и груб, без онази нежна обвивка, с която тя беше свикнала.
Джейми отърка лицето си по същия начин върху стомаха и гърдите му, като животно, търсещо ласка. Ръката, в която се беше гушила, я последва, хвана главата, тила ѝ, улови я за рамото във внезапен спазъм. Тя не обичаше да оставя тила си незащитен, но не го усещаше толкова уязвим, когато неговата голяма ръка лежеше отгоре, чувстваше го скрит и защитен.