Боже, тази негова топлина, силата му, тя можеше да се зарови в тях и никога да не ги напусне.
– Ти си толкова красив – прошепна тя на английски, тъй като френският беше излетял от ума ѝ.
"Толкова красив", прошепна отново до хълбока му, когато смъкна дънките му. И "толкова красив", когато пропълзя отново нагоре, прилепвайки тялото си до неговото така, както човек обира чинията с пръст, за да изяде последните трошички от вкусното ястие, за да се наслади на вкуса докрай.
Ръцете му се плъзгаха нагоре и надолу по гърба ѝ в опит да я задържат, после ласките се превърнаха в здрава хватка въпреки волята му. Той тръпнеше под ръцете ѝ.
– Джейми.
Произнасянето на името ѝ винаги предизвикваше шок. Караше я да мечтае за най-различни неща. Тя се изтегна върху него с цялата си тежест, обхвана лицето му с длани и го целуна по устата. Бавно. Наслаждаваше се на движението и подчинението на неговите устни под нейните, на силата на неговия отклик, на вкуса му, на потъването на пръстите ѝ в дългата му копринена коса. Тя потъваше все по-дълбоко в устата му, неспособна да се откъсне, целуваше го ненаситно.
С всяко нейно докосване в тялото на Доминик се натрупваше все повече и повече сила, докато накрая достигна точката на преливането, неудържима като светкавица в буреносен облак. Той протегна ръка към таблата на леглото, но не намери за какво да се хване. Джейми прокара длан по изпънатата му ръка, по издутия бицепс и Дом стисна възглавницата.
– Джейми. Позволи ми – другата му ръка хвана дупето и и го притисна до възбудения си член.
Тя зарови лице във врата му и му позволи да събуе дънките ѝ, да разтвори бедрата ѝ, остави го да я намести върху него. Тя обичаше трепета, който преминаваше през тялото му, когато я притегляше върху члена си, сякаш трепваше от удар с камшик. Тя обожаваше звука, който издаваше Дом.
– Ма cherie[31]. Позволи ми. Отдай ми се.
Ръцете му започнаха да я движат в бавен, люлеещ, дълбок ритъм, докато тя целуваше раменете му. Плетената туника падаше като преграда между телата им. Дом понечи да я избута нагоре, но Джейми не му позволи, дръпна я отново надолу, затъкна я между своята и неговата кожа. Доминик не настоя. Вниманието му сега беше другаде. В неговата мъжественост, в ритъма на бедрата им. Той обърна телата им неочаквано и на нея този обрат ѝ хареса, понрави ѝ се да се озове под заслона на тялото му. Уловена в клетката на неговата сила.
– Джейми – Доминик спусна ръката си надолу, между телата им. – Харесва ли ти това, minette[32]? Харесва ли ти? – той дишаше запъхтяно, грубите думи бяха почти без звук. – Macherie – прошепна той, когато отмалялото ѝ тяло се отпусна на матрака, докато ханшът ѝ се извиваше нагоре. – Ето. Използвай ме. Oui, minou[33]. Използвай ме, то така.
Тя се вкопчи в него, разтърсвана от оргазма. Беше като гмурване в слънцето, в неговата сияйна топлина. И това слънце се потопи на свой ред в нея, топлината му я облада дълбоко, ръцете му се стегнаха в една последна неистова секунда на техния споделен екстаз.
По-късно Дом лежеше по гръб, с една ръка под главата, а с другата прегръщаше сгушената до него Джейми. Тя се чувстваше влажна, отпусната, напълно негова.
– Странно – прошепна нежно той. – Не се чувствам използван.
Тя си помисли, че той ѝ се присмива, защото го смушка в ребрата. Той улови ръката ѝ, така че да не може да повтори движението.
Доминик изви глава към нея, напълно сериозен.
– Или ти си много добра в използването на хората.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
– Гийомет – каза Дом на своята maitresse de salle, чийто перфектен английски беше една от причините да я вземе на работа. Двамата бяха сами на долния етаж и подреждаха витрините преди началото на работния ден. – Какво означава бюфул? – нещо такова. Нелогичният начин, по който английският натъртваше някои срички и преглъщаше другите, му създаваше затруднения да ги долови правилно. Особено когато бяха прошепнати до кожата му.
Гийомет се съсредоточи за момент.
– Бютифул? – каза тя накрая. После отвори една от техните англоезични брошури и му посочи описанието на неговия салон. О, Доминик знаеше тази дума. Ама че странно произношение имаше този език.
– Beau[34] – каза Гийомет и наклони глава. – Всъщност е нещо повече от хубав. На английски красив има по-дълбок смисъл.