Толкова по въпроса за доверието. Той разтри врата си.
– Мосю – каза Гийомет от най-горното стъпало. – Джеймс Кори е долу, иска да ви види.
Доминик премигна объркан. Между Джеймс и Джейми, с правилното произношение на Гийомет, нямаше почти никаква разлика, а името Кори накрая го дезориентира напълно.
– О! – той се окопити. – Фамилия Кори все още ли се опитва да купи моето име, за да го постави върху шоколадчетата си? Защо? Кейд да не е разкарала Силвен? – подхвърли Дом обнадеждено.
Не, чакай, как така обнадежден? Силвен заслужаваше да страда, но ако насочеше вниманието си към Джейми...
– Той не каза, мосю.
Дом завъртя очи.
– Добре, изпрати го тук – нищо не му струваше да го изпрати по дяволите. Освен това му харесваше да е толкова търсен, че да може да избира с кого да работи. Беше толкова различно от начина, по който Дом беше започнал живота си.
– Той не е много млад – намекна Гийомет.
Какво? А, да, стълбите. Дом въздъхна и погали малките твърди топки шоколад.
– Добре, ще сляза долу.
Белокосият мъж, който оглеждаше прецизно витрините, наближаваше осемдесетте, но изглеждаше жизнен и бодър, без бастун или намек за немощ. Макар да беше значително по-нисък от Дом, той се държеше така, сякаш можеше да го купи и продаде с едно щракване на пръстите си. Приликата с Кейд Кори беше поразителна.
Дом не можеше да изгони стареца така, както беше постъпил с Кейд, затова му протегна учтиво ръка.
– Мога ли да ви помогна, мосю?
Сините очи срещнаха неговите и през Дом премина трепетът на нещо познато. Нещо познато в тези очи, обградени от дълбоки бръчки?
– Не знам – френският на стария Кори беше ръждясал, със силен акцент, всяка дума беше подбрана внимателно. – Исках да те огледам.
Дом вдигна вежди, тъй като не обичаше да го оглеждат. Обаче този мъж беше три пъти по-възрастен от него, по дяволите.
– Да видя от какво си направен – старецът го погледна с очите на познавач. – Сигурно няма да ми позволиш да се разходя в твоята кухня, а?
– Нещо повече, ще ви позволя да купите по една бройка от всичко в магазина, за да го занесете у дома и да го изследвате – предложи сърдечно Дом. – Другите шоколатиери и сладкари в Париж го правят постоянно.
– Нямаш нищо ценно за криене, така ли? – подхвърли старецът.
– Всичко е тук – Дом се тупна в гърдите.
Джеймс Кори се засмя.
– Добро място за съхранение – той тръгна към стълбата и сложи осеяната си със старчески петна ръка върху перилото. – Макар че и там има риск; сърцата също може да бъдат откраднати – той прониза Доминик с поглед.
Дом се засмя.
– Моето вече не ми принадлежи.
Старецът се вгледа в Доминик с дълъг, уверен, странно познат поглед.
– Май имаш пълно доверие в попечителя, а?
Усмивката на Дом се стопи.
– Сигурен ли си, че човекът, на когото си го поверил, няма да избяга на другия край на земното кълбо?
Този негодник! Тревогата стисна дробовете му като менгеме. Дом потуши с мъка своята арогантност, помъчи се да се покаже непристъпен:
– Хм, съмнявам се, че тя ще се опита да открадне моето име и да го изтъргува – неговото име. Изведнъж името Джейми Ришар прониза ума му с жестока красота, лъч светлина, посипан с парченца стъкло.
Той затаи дъх, издиша с усилие. Доминик беше понасял и по-жестоки болки от един невъзможен блян.
Старецът го погледна учудено. Тръгна бавно нагоре по стълбите. Гледката беше трагична в сравнение с дупето на Джейми, но Дом предположи, че добрият тон налагаше той да върви зад стареца и да има готовност да го подхване.
Слава богу, не се наложи да хваща стария милиардер за задника. Джеймс Кори изкачи стълбите, без да трепне.
И се усмихна с чиста наслада, когато се озова в просторното светло помещение с широко отворени високи прозорци – поздрав към пролетта, и с блестящите мраморни плотове.
– Beau – каза той със силния си американски акцент. –Tres, tres beau[38]. Не можеш да спечелиш големи пари тук, но разбирам защо ти харесва.
– Свързвам двата края – подхвърли Доминик. Не правеше милиарди, нито дори милиони, не и като личен доход, но се справяше прилично. Освен това беше в началото на кариерата си. Всеки ден получаваше имейли, в които го молеха да отвори магазин в Токио или Ню Йорк.