– Нали ще ми покажеш лабораторията? – попита милиардерът със същата безмерна надутост като внучката си Кейд. Ако този дядка беше с трийсет години по-млад, Дом щеше да го отреже.
– Si vous voulez[39]. Знаете ли нещо за правенето на шоколад?
Пенсионираният шеф на най-голямата компания – производител на шоколад, на планетата го изгледа с присвити очи.
– Вие, парижките шоколатиери, сте нетърпими понякога.
– Имам предвид истински шоколад – поправи се Дом, който не беше целял да го обиди.
Сините очи се присвиха още повече.
Дом се покашля.
– Шоколад с истински вкус?
Старецът изсумтя и смотолеви нещо за разума на внучката си.
Дом се усмихна.
– Не можете да се сърдите на Кейд, задето избра Силвен. Тя дойде и при мен, но аз не превих врат.
Погледът на стареца стана като стомана. В очите му се появи лукаво пламъче.
– Не би ли паднал на коляно пред Кори?
– Опитайте – каза любезно Дом и му подаде едно блокче шоколад. – Тогава ще разберете.
Подразнен, старецът разгледа шоколадовото блокче – брюле "Париж". Но захапа бонбона и раздразнението му се стопи, погледът му омекна, заблестя алчно.
– Пушек – прошепна той. – Опушен шоколад. Знаеш ли, може да те харесам, млади момко.
Дом дръпна ядосано подноса с шоколадови бонбони към себе си. Можел да го хареса?!
– Надолу по улицата има бакалия, където продават бонбони, ако ви се ядат боклуци.
– А може и да не те харесам – каза старият Кори, с което изпълни Дом със задоволство. Той обичаше да вбесява хората, особено онези, които си въобразяваха, че могат да го преценят колко струва. Старецът изяде втората половина на своето брюле "Париж" и облиза следите от шоколад по палеца си.
Е, Доминик също би могъл да го изтърпи, в крайна сметка.
– Какво е това? – Джеймс Кори застана пред огромния, наполовина изваян блок шоколад. – Да не си се отказал? – острият поглед го прониза отново.
Дом оголи съвсем леко зъби.
– Аз не се отказвам. Но до изложението има още една седмица, а аз имам и други задачи, освен да вая скулптури.
– Плюс това тази грамада шоколад го плашеше до смърт с посланието, което се опитваше да внуши. Всеки път, когато Дом се залавяше да работи върху скулптурата, го обземаше усещането за проклятие и той се захващаше с нещо по-безобидно.
Старецът огледа грубо изваяните гънки в основата, опитвайки се да отгатне в какво щеше да се превърне блокът.
– Ние, Кори, имаме много пари – спомена той.
– Да, и знаете ли кое ще бъде най-хубавото? Ако похарчите част от тези пари, за да сложите името на Силвен Марки върху някое гадно шоколадче и да го пуснете в продажба в супермаркетите по целия свят – само при мисълта го обзе пъклена радост. – Това ще бъде красиво.
Джеймс Кори доби едновременно замислен и развеселен вид.
– Ти не искаш ли малко от тези пари?
Какво им ставаше на тези хора, защо напоследък всички се опитваха да го купят? Първо Кейд Кори, после Джейми, сега този старец. Толкова леснодостъпен ли изглеждаше?
– Защо не ми разкажете какво по-точно искате да купите от мен, а пък аз ще ви кажа дали искам парите ви.
Проницателният директен поглед на стареца, излъчващ дълбока веселост му беше толкова необяснимо познат. Само това му трябваше, някакъв милиардер на преклонна възраст да обикаля неговата лаборатория и да си прави непонятни шеги с Дом.
– Чувам, че обичаш да си играеш с много диви вкусове – каза Джеймс Кори толкова непринудено, че Дом се подготви за най-лошото. Офертата вече висеше във въздуха. Няколко милиона долара за неговото име върху десертче с фъстъци. Дом наистина беше стигнал много далеч във вкусовете си, но дори той не би сложил фъстъци в шоколад. – Някога мислил ли си да експериментираш със спанак?
– Спанак! – фъстъците поне щяха да са предизвикателство. – Искате да ми платите, за да сложа спанак в шоколада? Това е скучно! Намерете някой химик и му платете да го направи.
– Скучно? – Джеймс Кори явно се засегна. – Искаш да кажеш, че не можеш да го направиш.
– А защо да искам да го направя. Това е най-блудкавият вкус на света. Аз не използвам шоколада, за да прикривам вкусове, а използвам други вкусове, за да извадя най-прекрасното от шоколада.
– Вече платих на химици, за да направят шоколад със спанак – Джеймс Кори скръсти ръце. – И те не успяха – растящото раздразнение на стареца успокои Дом. – Нямам високо мнение за хората, които твърдят, че могат да направят нещо невъзможно само ако благоволят да се захванат с него.