Дом го погледна скептично.
– Повярвайте ми, в списъка с невъзможни неща, върху които работя в момента, спанакът не присъства дори в края на първата страница. Но дори да не беше така, не виждам защо трябва да се захващам с всяка невъзможна идея, която се появи във вашия ум.
– А какви са другите невъзможни неща? – попита лукаво старецът.
– Не е ваша работа – да бъде нейното слънце. Да бъде идеалният за нея.
– Струват ли повече от двайсет милиона долара? – сините очи заблестяха.
– Да, по дяволите. Но ако искате да ми платите двайсет милиона долара, за да ви приготвя смес от спанак и шоколад, наемам се – едва ли щеше да му отнеме повече от един или два часа и щеше да е les doigts dans le nez[40] в сравнение с другите му задачи, фасулска работа. На Джейми сигурно щеше да ѝ хареса да го гледа. – Но не искам да поставяте моето име отгоре.
Джеймс Кори вдигна вежди.
– Двайсет милиона долара без правото да използвам твоето име? Ти май се мислиш за голяма работа.
– Вие започнахте да наддавате – какво трябваше да направи Дом сега, да се пазари, докато му измъкне парите, които наистина струваше ли? Богаташите бяха много странни хора.
– Ами ако поискам нещо друго в замяна на тези двайсет милиона? – в очите на стареца се появи особен блясък, като при сатаната, който изкушавал Иисус в пустинята. – Ами ако те помоля да съблазниш внучката ми и да я отмъкнеш от Силвен Марки?
Доминик го изгледа изпитателно и се усмихна. Още един, който ненавиждаше Силвен. Стана му приятно при мисълта с какво чудесно семейство се сродяваше неговият съперник.
– Е, за съжаление, аз не мога да ви помогна, но идеята е чудесна. Желая ви късмет в начинанието – а късмет щеше да му трябва, имайки предвид стоманената хватка на Кейд.
– Защо не можеш да ми помогнеш? – насмешлив поглед. – Не можеш да се справиш ли?
Този старец започваше да го вбесява.
– Струва ми се, че ме бъркате с някой друг. Аз съм Доминик Ришар, а не проститутка. Аз работя с шоколад. И си имам приятелка – Дом остана без въздух при тези думи. Приятелката предполагаше нещо постоянно, стабилно. Не жена, която можеше да изчезне в следващия миг. – А вашите двайсет милиона не могат да купят нито едно от тези неща.
Джеймс Кори сложи ръка върху един от мраморните плотове със самочувствието на владетел и се вгледа внимателно в Доминик, който каза язвително:
– Сигурно е адски гадно да нямаш нищо по-ценно от парите.
– О, аз имам две неща, които са по-ценни от парите – отвърна старецът. – Две или три. Но обичам да проверявам нещата. Наистина е гадно, когато някой се отнася с моето съкровище като с боклук.
– Някога мислила ли си да се задомиш? – попита дядо Джак.
Джейми подскочи, макар че току-що беше излязла от седмичната процедура по физиотерапия и дори кожата ѝ беше изтощена. Те седяха в свръхлуксозния Отел дю Леуке до Елисейския дворец и похапваха произведения на шеф Люк Лероа, сервирани само в удостоения с три звезди на Мишлен[41] ресторант на хотела. Сладкишът се топеше като сладолед върху езика на Джейми. Тя предпочиташе да седи в салона на Доминик, но не смееше да заведе дядо си там. Затова седяха в другия край на Париж, ядяха десерти, в които ледът целуваше огъня и от това се раждаше пролетта. И които струваха над петдесет евро единият, цена, която нямаше да натежи повече от перце върху бюджета на дядо ѝ, но го накара да направи възмутена физиономия.
– Да се задомя?
– Да! Нали знаеш, да се омъжиш, да имаш деца, да спреш да тичаш по целия свят.
Джейми го изгледа възмутено. Баща ѝ и дядо ѝ се държаха с всички мъже, дръзнали да доближат Джейми и Кейд, така, сякаш трябваше да бъдат проверени за краста.
– Виж сестра ти – каза дядо Джак, сякаш Джейми някога беше вземала пример от Кейд.
– Мислех, че ти искаш да поема "Кори" – отбеляза Джейми.
– Да, искам ти да поемеш "Кори". Но като знам колко си твърдоглава, добре е да разработя и други варианти.
– Аз вече имам друг вариант – Джейми сложи в устата си хапка лед, скрит под поток от малиновокарамелена лава. – Трябва да организирам кръглата маса в Абиджан. Когато.. завърша физиотерапията.
За щастие, Джейми плащаше на физиотерапевтката много добре. Прекалено добре, за да се изкуши да каже, че Джейми вече няма нужда от процедурите.
– Съветвам те да организираш кръглата маса в Париж.
О, за бога, Кейд вече го беше подготвила.
– Убеден съм, че ще ни бъде дяволски трудно да ти извадим виза за Кот д'Ивоар. Нищо чудно да ни накарат да заплатим трийсет процента от БВП на страната.
41
Звездите на справочника "Мишлен" са признание за висша кухня. Три звезди са белег за изключителност на заведението. –