– Само по себе си това е удивително постижение, Доминик. Цялата ти работа е изумителна – заклет почитател, Пиер се отбиваше поне веднъж седмично в шоколатерията.
Дом не сдържа доволната си усмивка, но каза:
– Това са работници. Връзката е друга. Всъщност аз не съм преживявал истинско изпитание. Никога не съм си позволявал да се изправя пред изпитание – как можеше да е такъв егоист, че да превърне Джейми в своето опитно мишле? Той трябваше да я пусне на свобода.
Но тя го наричаше нейното слънце. Ако Дом я пуснеше да си отиде... можеше да ѝ стане студено и самотно. И кой щеше да прогони онези, които се опитваха да я наранят?
– Хммм.
Дом беше забравил колко вбесяващо беше хъмкането па Пиер.
– Навремето ти каза, че никога не си удрял по-слаб от теб човек.
– Не съм.
– Никога. Дори като дете на площадката.
– Като малък, постоянно се биех, но доколкото си спомням, все с момчета с моя ръст – Доминик беше едро дете, но стана побойник едва когато навлезе в пубертета. Но наистина не беше докосвал с пръст по-малките и по-дребни деца. Вбесяваха го по-големите, онези, които се опитваха да тормозят него или другите.
– Знаеш ли, Доминик, преди известно време се опитах да ти го кажа и ти си тръгна тогава, но сега ще го кажа отново. Според мен ти се подценяваш във връзките си. Не смятам, че някога ще си позволиш да се държиш като твоя баща.
Хъмкането беше вбесяващо, но дълбоко в себе си Пиер беше адски добър човек.
– Как можеш да си толкова сигурен?
– Не мога да съм сигурен.
Сърцето на Дом се сви. Той се нуждаеше от сигурност.
– Но аз имам много повече вяра в теб, отколкото ти самият, Доминик. На теб вярата и надеждата не ти се удават, но затова пък в решителността нямаш равен. Ти просто правиш каквото си решил, че искаш да направиш. Ако не знаеш как, питаш. Както сега – Пиер кимна.
Доминик погледна големите си яки ръце в опит да не признае нещо – че може би се занимаваше с въпроса дали трябва да я пусне да си отиде, защото беше по-поносимо от истинския му страх: кога и как тя щеше да го напусне. Той вдиша дълбоко, съсредоточено, после издиша бавно.
– Е... как? Как да създам по-дълбока връзка?
– Мислил ли си двамата да дойдете на консултация заедно?
Доминик поклати глава, отблъснат от тази мисъл.
– Тя няма нужда от консултация.
Пиер вдигна съвсем леко вежди.
– Жена с травматично преживяване само преди няколко месеца? Сигурен ли си?
– Тя е много силна – настоя Доминик. Представи си я седнала в неговия салон, с онова замряло, вглъбено изражение. Тя имаше него. Той беше нейното лечение. При тази мисъл Дом се почувства неловко. Той можеше да храни сетивата и тялото ѝ, можеше да я топли, можеше да ѝ позволи да го изпива и попива. Но... той не беше лекар.
– Психологическата консултация може да ви помогне да се разберете един друг. Имайки предвид нейния минал опит и твоя – ще има въпроси, които трябва да обсъдите.
Доминик го изгледа с ужас.
– Не, тоест тя може да ми разкаже каквото иска, но не ѝ трябва да знае нищо за моето минало – да я въвлече в онзи грозен период на падение? Тя го мислеше за нейното слънце. Не за някакъв несретник, който се беше издигнал от калта.
Пиер започваше да го дразни с тези вдигнати вежди.
– Да разбирам ли, че тази жена всъщност не знае нищо?
Доминик яростно поклати глава.
– Тя знае за теб само че си един от най-добрите шоколатиери в света и няма представа какво си преодолял, за да стигнеш дотук?
Доминик знаеше, че отстрани изглежда нетърпимо самодоволен, Но всичко беше дегизировка.
– Е, ти попита какво означава да имаш дълбока връзка. Първото условие е честността между партньорите.
Този психолог луд ли беше?
– Пиер. Тя ми вярва. Ти искаш да съм честен с нея и да съсипя всичко?
Пиер го погледна изпитателно и зачака.
– Няма начин – тя му беше позволила да обвие черепа ѝ с ръце. Тя му позволяваше да надвисва над тялото ѝ с огромния си ръст и мускули, докато го прегръщаше и целуваше. Доминик никога, никога, никога нямаше да допусне тя да научи, че нито една здравомислеща жена не би му се доверила. – Пиер, ти си добър човек и аз уважавам съветите ти. Но за тази жена съм готов да лъжа като долен червей.
Нямаше съобщение от Гийомет. Доминик се върна в салона, но Джейми не беше минавала оттам. Тя го мразеше, задето я беше принудил да му разкаже за нападението. Сигурно това беше причината.