ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
– Джейми. Чуй какво се опитвам да ти кажа. Той е пъпен негодник – Силвен стоеше до гранитния плот в кухнята си и режеше лук с такава светкавична бързина, сякаш кълцаше пръстите на Доминик. Силвен в кухнята – убийственият поет.
Кейд вдигна чашата си с вино към Джейми в мълчалив тост и се изниза в хола, сякаш тази тема изобщо не я интересуваше. Подла предателка. Тя беше поканила Джейми, за да помогне за тази лекция.
– Знаеш ли, имах и други покани за тази вечер – каза хладно Джейми. Да обикаля Париж ръка за ръка с Доминик. Ненавиждаше необходимостта да доказва, че отново е силна, а не някаква лейка. В сравнение с това часовете на брутална физиотерапия бяха детска игра.
Следващия път, когато решиш да не задушаваш човека, отиди да гледаш някой балетен спектакъл. Тази вечер играят "Жар птица" и "Пролетно тайнство" в Опера Гарние. Може да те мотивира. Можеш да решиш дали искаш да бъдеш обречената девойка, или птицата, която се възражда от пепелта. Вместо да защитава сексуалния си живот пред семейството си.
Някой ден тя трябваше да каже на Доминик фамилното си име, за да го включи в тези уютни вечери. Но засега Джейми предпочиташе да остане анонимна. Той не можеше да я потърси в Гугъл и да намери петте страници резултати, от които да разбере, че тя не беше направила нищо смислено с живота си, освен че я бяха пребили.
Въпреки че физиономията на Силвен, ако тя се появеше под ръка с Доминик Ришар сред гостите за вечеря, щеше да е безценна гледка. Не си струваше риска да съсипе връзката си с Доминик, но иначе щеше да е комично.
Лицето на Доминик обаче, когато тя му каза, че е заета тази вечер, стана сурово и придоби предпазливо изражение. Цялата дясна половина на тялото ѝ се чувстваше празна, сякаш останала без опора. Кожата на раменете и ръката ѝ там, където щеше да бъде неговата, зъзнеше от студ...
– Аз просто се тревожа за теб – Силвен я погледна изпитателно, след като първия път, когато я беше видял, тя представляваше пребита купчина плът, разнасяна на болнична койка, и явно никога нямаше да го забрави. – Ти си уязвима сега. Et il sen font[42].
Джейми си спомни как Дом я беше държал под душа, като плюшено мече.
– Това не е вярно, Силвен.
Той я погледна разочаровано.
– Той е голям флиртаджия. Не му личи, че е такъв негодник.
– Всъщност не е такъв – Кейд се върна при тях. – Той не умее да флиртува. Тоест прави го много директно, но не го бива в дългото, изискано, чувствено съблазняване – погледът ѝ се задържа за момент върху Силвен, давайки на Джейми смущаващо подробна представа за сексуалния живот на сестра ѝ.
Защо тогава Кейд се чувстваше толкова удобно да се рови в нейния?
– Кейд, би ли ми показала на твоя смартфон снимка на мъжа, когото мислиш за Доминик Ришар? Защото аз наистина не вярвам, че познаваме един и същи човек.
Кейд вдигна вежди, после се сконфузи. О, супер, Джейми ѝ беше припомнила нещо смущаващо. Това беше гадно.
– Не искам да се меря по грубост с вас двамата, но личният ми живот не е ваша работа.
И за бога, не ѝ се виждаше никак забавно да сравняват по какъв начин Доминик Ришар беше флиртувал с всяка сестра.
Силвен я погледна с откровено недоумение.
– Ние сме твоето семейство. Как можа да кажеш това?
Кейд ѝ се усмихна лукаво.
– Той също има по-малка сестра.
Джейми се дразнеше неописуемо от факта, че Кейд я третираше като малката сестричка, която имаше нужда от наставления.
– И тя ли е зрял човек?
– О, не, тя е само на двайсет и една години – в гласа на Силвен прозвуча ужас.
– Силвен, ти нали си започнал собствения си бизнес на същата възраст?
Той метна лука в един тиган и я прониза с дълъг, непоколебим, недоволен поглед.
– Вижте, аз съм точно там, където искам да бъда, и ще ви бъда признателна, ако вие двамата проявите уважението да повярвате, че няма да се поставя в неприятна за мен ситуация.
– О, да, забравих да ти кажа – иронично информира годеника си Кейд. – Тя го използва.
– О, мили боже! – Силвен атакува няколко гъби с незаслужена свирепост. После спря и прониза Джейми с остър поглед. – Той не проявява към теб насилие, нали?
– Насилие!?
– Можеш да почувстваш тлеещото в него насилие.
– Казваш го само защото той е толкова едър и изглежда толкова... груб – ръбат, корав, лошо момче с кожени дрехи... което се опитваше да скрие сърцето си от кадифен ганаш. Той беше толкова нежен с нея.
– Не – каза нетърпеливо Силвен. – По дяволите, Джейми, аз също израснах в предградията. Не чак в такова гето като неговото, но мога да различа мъжкарското перчене от истинското насилие. Той по душа е насилник.