Силвен ѝ се усмихна лукаво, без да му мигне окото.
– Давай, намери начин да ме обвиниш за това, че сестра ти проникна с взлом в моята лаборатория, за да краде от мен.
По дяволите, не беше лесно да обидиш човек, когато първият ти спомен за него е за тревожно, изваяно лице, което се разтапя в усмивка, докато ти подава един от най-прекрасните шоколадови бонбони на света в опит да събуди апетита ти след седмици на интравенозно хранене. И в същото време ти разказва истории със своя нисък, овладян, разтапящ шоколадов глас: кой е той, какво прави тук, как се е запознал с Кейд. Ама че откачена история беше това негово запознанство с Кейд. Джейми не допускаше, че сестра ѝ беше способна на такива неща.
– Е, как вървят нещата? – продължи тя с дяволита усмивка. – Нали взе Кейд за чирак?
Кейд беше като Жана д,Арк – можеше да командва краля, папата и няколко президенти за попълване на бройката.
Силвен се засмя.
– Не твърдя, че тя не умее да изпълнява указания, но постоянно се опитва да поеме управлението на бизнеса. А това е моят бизнес.
Кейд стисна устни и се размърда неспокойно и Джейми изпита нещо като вина, задето сееше раздор между влюбените. Тя наистина искаше сестра ѝ да е щастлива.
– Освен това – Силвен хвърли кос поглед към годеницата си – сигурно се отегчава – нещо, което явно го притесняваше.
Джейми го погледна учудено. Кейд имаше късмета да прекарва дните си в компанията на красив мъж като Силвен Марки, който я учеше да темперира шоколад. Повечето жени и мечтаеха за такова щастие.
– Не се отегчавам. Харесва ми – по устните на Кейд се разля усмивка. – Това е сбъдната мечта.
Е, добре. Значи сестра ѝ не беше побъркана.
– Но... – призна Кейд и на Джейми ѝ се прииска да я удуши. Цял живот Кейд се беше учила да управлява голяма компания. Не можеше ли да се наслади на свободата?
Умът ѝ прищрака, опитвайки се да насочи вниманието към непоследователността на собственото си мислене. За умението да се наслаждава на нещата, без да чувства вина за онова, което не прави...
– ... аз обичам да съм заобиколена от хубав шоколад, обичам да съм... обгърната от някой, отдаден на шоколада.
Джейми се изчерви, смутена от неподозираната емоционална страна на сестра си. Но Силвен наклони глава към Кейд и я прегърна. Всъщност Кейд не говореше на Джейми.
– Харесва ми. Но може би... като хоби. Както каза Силвен, аз наистина се опитвам да поема управлението на всеки бизнес и да го направя десет пъти по-ефективен. Струва ми се, че собственикът на магазинчето за сирена ще ми забрани да стъпвам там.
– Ти му причиняваш перманентна мигрена. Човекът не иска да има уебсайт и да изнася продуктите си по света – каза Силвен.
– В същото време явно не мога да съм вицепрезидент на "Кори" на непълен работен ден. Не знам. Не знам с какво да се заловя първо.
Ако беше добавила, без да броим Силвен, разбира се, Джейми щеше да стане и да си тръгне. Но Кейд ѝ спести тона, тъй като беше прекалено възпитана за такива коментари, макар че лукавата ѝ усмивка беше достатъчно красноречива.
– Честно, аз наистина искам да ти помогна да организираш кръглата маса – каза Кейд.
– Аз се опитвам да вървя без патерици, Кейд.
Кейд стисна разочаровано устни.
– Аз също се питам дали давам достатъчно на света, Джейми. Особено сега, когато живея изцяло за собствено удоволствие.
Силвен се подсмихна на това изцяло за собствено удоволствие.
– Проявявам интерес, откакто ти насочи вниманието ни върху тези проблеми, и мисля, че е време да изнесем тази кампания отвъд пределите на шоколадови фабрики "Кори", да привлечем голям кръг от производители на шоколад и да информираме широката общественост за този проблем.
Силвен се опита да прикрие тревогата си.
– В Абиджан?
– Аз предпочитам Париж, но Джейми явно смята, че нежеланието да се върне в страна с нестабилна политическа ситуация, където неотдавна за малко да я убият, е признак на слабост.
Красивите плътни вежди на Силвен се събраха.
– Виж, Джейми, това, че се чувстваш слаба, не означава, че всяко твое действие е проява на слабост.
Кейд се усмихна одобрително и се долепи още по-близо до него на дивана.
Силвен имаше кошмарен вкус за фотьойли, мрачно помисли Джейми. Тя със същия успех можеше да се опита да се сгуши в скала на Марс. Сестра ѝ и Силвен изглеждаха толкова сигурни един в друг. Кейд навярно не я свърташе на едно място и Силвен навярно се дразнеше от стремежа ѝ да поеме контрола, но това не застрашаваше връзката им. Тяхната любов изглеждаше даденост и всичко останало беше притурка към този щастлив, неизменен център.