– Ти си толкова дисциплиниран и решителен, не се спираш пред нищо.
Да, Дом не искаше да мисли какъв щеше да бъде животът му, ако се отказваше пред изпитанията. Той се спусна надолу по корема ѝ с възбуждащи ласки с брада и зъби, с уста и език. Толкова време се беше бръснал по два пъти на ден, а тя харесваше брадясалата му челюст.
– Ти си толкова... убедена съм, че всяка жена, която срещаш, жадува за теб.
Доминик надигна леко глава, за да я погледне шеговито.
– Струва ми се, че ме идеализираш ип tout petit реи[44].
Не че той искаше Джейми да осъзнае точно колко, но все пак имаше някаква съвест. В края на краищата тя наскоро беше преживяла сътресение на мозъка. Наистина всяка срещната жена го жадуваше, мамка му. Дом привличаше много жени, които търсеха хубаво, яко чука... но както и да е. Дом знаеше, че тя нямаше предвид този вид страстно желание.
– Не, не е така – гласът ѝ прозвуча едновременно учудено и леко обидено. – Аз изобщо не те идеализирам.
Ето, той беше опитал. Не беше длъжен да настоява на неговото. Доминик се върна към пътеката, която проправяше по корема ѝ.
– И обичам... Доминик, какво правиш? – тя отново зарови ръце в косата му, опитвайки се да го издърпа нагоре. –Недей...
– Ш-ш-шт. Ш-ш-шт. Аз пък обичам да виждам как се изчервяваш. Боже, тези лунички са навсякъде – прошепна замаяно той, обсипвайки с целувки дъгата на хълбока ѝ, извивката на костта и кадифената кожа, разтопеното от наслада тяло.
Доминик сграбчи завивката и я отметна изцяло, захвърли я на пода, така че светлината от прозореца да се лее върху нея и пред очите му се откри най-красивата гледка. Тялото ѝ върху белия чаршаф, вълшебният прах от лунички посипваше с блед златен воал местата, където слънцето бе успяло да види кожата ѝ. Формите ѝ започнаха леко да се заоблят, отбеляза победоносно Дом. Двете седмици в неговия салон ѝ се бяха отразили добре, а разходките в Париж и тренировките в залата бяха възстановили мускулите ѝ.
Доминик се изправи на лакти, вдигна глава над хълбоците ѝ и потъна в съзерцание. Под погледа му тя се изчерви навсякъде, бавно, полека, все по-плътно, вълна от цвят, върху която луничките ѝ засияха като звезди по цялото ѝ тяло. Смутена, Джейми се опита да се извие, но Дом я беше надхитрил: завесите бяха дръпнати, завивката лежеше на пода и яркото слънце в пролетния следобед я огряваше цялата.
– Как е възможно човек да не те обича? – попита недоумяващо той, наведе глава и я близна по дължината на вагината ѝ, намери и прокара език по клитора ѝ.
Тя се задъха, зарови ръце в косата му.
– Доми... – тя не можа да каже цялото му име и се опита да го отхвърли с рязко движение на бедрата си.
– Ш-ш-шт – той обхвана с ръце дупето ѝ, задържа я, опиянен от властта си над нея, и я близна отново. – Ще ти хареса. Ш-ш-ш-шт. А аз обичам да гледам как се изчервяваш.
– Не. Моля те, аз не... – тя се беше изчервила като божур от смущение. Стенанията заглушиха думите ѝ и тя скри лицето си с ръце. Белегът се открои върху дясната ѝ ръка, точно под лакътя, неравна бяла линия до луничките.
– Разбира се, че няма да направя нищо против твоята воля – зашепна успокоително той, като духаше лекичко по дължината на нежните гънки, наблюдавайки как листенцата на нейното цвете се отварят безропотно под въздушната струя. В очите му проблесна лека победоносна усмивка, когато се задържа точно над клитора ѝ, подухна игриво върху него и цялото ѝ тяло се разтърси от удоволствие.
– Кажи ми какво не искаш да правя, minette?
– Аз... недей – тя захапа ръката си, когато той потри леко брадясалата си челюст до нея, ръцете ѝ помръднаха безпомощно във въздуха. – Доми... – тя отново изстена.
– Vas-y, minette – зашепна той успокоително, прокарвайки челюст по нежната кожа от вътрешната страна на бедрата ѝ, избягвайки устните на нейното цвете, уж за да ѝ позволи да се съвземе. – Какво не искаш да правя? Можеш да ми кажеш. Не е това, нали? – той я близна отново, без да бърза. Тялото ѝ се разтърси, бедрата ѝ се заключиха около раменете му, така че Дом трябваше да пусне дупето ѝ и да раздалечи бедрата ѝ с ръце. После я прикова към леглото с ръце. – Не, не може да е това. Това ли не искаш? – Бедрата ѝ се опитваха да се извият нагоре и той ги натискаше надолу, така че движението се пренесе по цялото ѝ тяло, гърбът ѝ се изви в дъга, ръцете ѝ скриха лицето ѝ в пристъп на пълно безсилие.