Той се засмя рязко.
– Джейми, аз не споделям твоята тревога, че ще прекараш живота си като пиявица. Да го кажем така. И дори да прекараш целия си живот в моя салон, пиейки шоколад... ти пак няма да паразитираш върху мен. Ти не... ти си прекарала целия си живот, опитвайки се да бъдеш възможно най-добрият човек и ме накара да се почувствам така, сякаш аз съм слънцето. Ти нямаш представа какво означава това за мен – Доминик пристъпи напред и улови ръцете ѝ. – Джейми. Никога не съм бил толкова щастлив. Никога не съм допускал, че мога да бъда толкова щастлив. И всеки път, когато ти казваш, че си пиявица и че трябва да намериш нещо смислено, с което да се заемеш... сигурно има много по-достойни каузи за теб от това да ме караш да се чувствам като слънцето. Но няма нужда постоянно да ми разказваш за тях. Замълчи, моля те.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
– Виж, за да я задържиш, трябва да повярваш, че е възможно да я задържиш – каза Пиер.
Чудесно. За петте години, откакто Доминик беше престанал да го посещава редовно, неговият психотерапевт се беше превърнал в Питър Пан. Само повярвай, че можеш да летиш, и добави щипка вълшебен прах.
В ума му изникна палава мисъл, картина на звезден прах от лунички, посипани като златни точици по бялата кожа.
– От колко време я познаваш?
– От три седмици – това не беше изцяло лъжа. Човек можеше да научи много за жената, докато я наблюдава как поглъща неговия шоколад. – Но ходим от една седмица – призна той след секунда, тъй като нямаше никакъв смисъл да се подлага на психотерапия, ако не кажеше истината поне за някои неща. Това беше като да ходиш на фитнес и да вдигаш лост без тежести.
– И ти искаш да промениш живота си заради нея?
Дом беше започнал да го променя от първия миг, когато я видя. Той се опита да запази неутрално изражение.
– Това е... сладко – каза Пиер, очарован, но най-вече предпазлив, както подобаваше на интелигентен психолог.
Не беше сладко, а напълно егоистично. Но нямаше как да постигне своето по друг начин. Пиер въздъхна.
– Наистина ми се иска да се срещна с нея, за да преценя дали ти давам добър съвет. Ще бъде ужасно, ако тя просто те изп...
Той замълча, но не преди Дом да схване идеята. Просто те използва.
– Да, тя ме използва – отсече той. – Това сме го изяснили. Обаче на мен ми харесва да ме използва по този начин – той не искаше да губи своята функционалност. От друга страна, му се виждаше ужасно да иска някоя жена да остане слаба и нуждаеща се от неговата сила, за да я задържи при себе си. Иначе защо му беше цялата тази сила, щом не можеше да я защити и обгърне с нея? Сигурно можеше да ѝ намери по-добро приложение, освен да защитава самия себе си? – Тя мисли, че съм прекрасен – призна накрая Доминик, като се опита да го каже с равнодушие. Не възнамеряваше да разкаже цялата история за слънцето и да я изложи на присмех. Тя беше толкова крехка и толкова скъпоценна. Дом вече дишаше накъсано от вълнение.
Погледът на Пиер стана толкова плах, че Дом се ядоса веднага. Той не се нуждаеше от неговото състрадание. Може би само от ароматните му соли, ако припаднеше от усилието да разкаже историята си с Джейми, но не от съжалението на Пиер.
– И ти се страхуваш, че тя ще научи истината и ще те напусне?
Дом поклати глава, пренебрегвайки гаденето в стомаха си. От десет години не му се беше налагало да игнорира чувството за гадене с такова усърдие, но все още не беше загубил практика.
– За това ти плащам, Пиер. За да ме научиш как да бъда идеален в тези дълбоки връзки, към които все ме подтикваше. Явно знаеш много за тях, след като ме убеждаваше толкова убедително, че имам нужда от такава връзка.
– Ти смяташ, че тя ще те изостави, защото майка ти го е направила? – попита Пиер.
Дом едва се сдържа да не изръмжи срещу психиатъра.
– Вече ти казах. Не искам да ме анализираш. Искам само техники.
– Техники, с които да я накараш да те помисли за идеален, напълно сигурен?
Дом кимна одобрително. Най-накрая отбелязаха някакъв напредък. Пиер вдигна проклетите си вежди.
– Нека се уверя, че те разбирам. Истинската цел на твоето идване тук е да се научиш да се преструваш на абсолютно идеален...
– Не да се преструвам – прекъсна го Дом. Той винаги беше смятал, че баща му беше спечелил майка му с преструвки. Иначе защо тя би се хванала с него?
– За да се научиш да бъдеш абсолютно перфектен, идеалният мъж за дълга, сериозна връзка.
Дом се усмихна.
– Точно така.
Пиер скръсти ръце и поклати решително глава.
– Няма начин. Ще имаш много по-голям шанс, ако ѝ покажеш истинската си същност.