– Донесох ти спанак – старецът остави голямата кесия на плота, в основата на полуоформената шоколадова скулптура, сякаш проклетите зелени листа бяха по-важни.
Дом се усмихна иронично. Как можеше да харесва толкова досаден човек. Обаче се оказваше по-лесно, отколкото да се пребори със страховете си. Той взе кесията с открита досада и тръгна към кухнята.
– Донесохте ли договор с график на плащанията, в който да е посочено изрично, че не може да използвате моето име?
– Защо не обсъдим плащането по-късно?
– Така – каза Дом. – Точно каквото си мислех, че ще стане с онези двайсет и пет милиона – той наля сметана в една тенджерка и взе спанака, избра най-свежите листа. После влезе в съседната стая, прегледа асортимента на Пробивало[49] за момент, избра комбинация от тринитарио и криоло[50], 72% c плътна горчива основа. – Това трябва да свърши работа.
Доминик удари кесията няколко пъти в ръба на плота, за да натроши шоколадовия блок на по-дребни парчета, после го изсипа в голяма метална купа, докато сметаната къкреше. Той не беше включил осветлението в кухнята, така че светлината идваше само от последните стъпала на стълбата в средата на лабораторията. Старецът се доближи в тъмното и двамата се надвесиха над печката като алхимици, приготвящи еликсира на живота.
– Така... – усещайки, че сметаната беше поела достатъчно от блудкавите зелени листа, Дом я прецеди и наля топлата зелена течност върху шоколада.
Джеймс Кори го гледаше като омагьосан, когато Дом пусна цедката със спанака в близката мивка и се зае да бърка сместа от шоколад и сметана.
– Защо... ти изхвърли спанака! Това не е хранително!
Дом спря да бърка.
– Хранително?
– Да! Разбираш ли, майките ще се гордеят, ако могат да нахранят децата си с нещо полезно.
– Американските майки ще се гордеят, ако хранят децата си с шоколад със спанак? Наистина ли Америка е толкова побъркана страна?
Старецът скръсти ръце, вбесен.
– Денят "Д" говори ли ти нещо?[51]
Какво?
– Вие сте били там? – попита той с неволно уважение.
– Не ми достигнаха две години – призна неохотно Джеймс Кори. – А баща ми беше изкарал детски паралич, така че и той не можеше да се включи. Но ние произвеждахме шоколадите за продоволствения рацион на войниците. Шоколад, но натъпкан с полезни съставки.
Дом го изгледа потресен, прекалено ядосан, за да заговори.
– И сега се опитвате да ме накарате да имитирам дажбите на американските войници от Втората световна война?
– Нещо по-добро – запъна се старецът. – Искам да са гурме.
– О, я си вървете – каза Дом с отвращение. Загуба на цял пакет шоколад, един литър хубава сметана и неговата прекрасна тиха сутрин, в която трябваше да вае своята скулптура в мрака. Оттук нататък не му оставаше нищо друго, освен да работи върху нея по тъмно. Защото се страхуваше, че ако започнеше да я вае под включено осветление, някой – може би самият шоколадов блок – щеше да види душата му. – Можех да остана и да се наспя с моята приятелка, ако знаех, че ще ме причаквате с такива предложения пред вратата.
Така. Дом каза думата отново. И щеше да продължи да я казва, приятелка, докато престанеше да се чувства така, сякаш случайно се беше хвърлил от висока скала.
Джеймс Кори стисна устни с непонятно ожесточение.
– Наистина не мисля, че е редно да ми разказваш къде и с кого спиш. Това е грубо, дори за теб.
– Благодаря. Тя е много сладка, споменах ли?
Джеймс Кори изскърца със зъби и промърмори нещо за някакви "внучки" и "тези проклети парижани". В ума на Дом просветна неясен спомен. Персоналът му обсъждаше някакво забавяне на сватбата на Кейд и Силвен.
– Как е вашата друга внучка между другото?
Джеймс Кори замръзна и го фиксира със странен блеснал поглед.
– Чух, че била в болн... – Дом спря. И се вгледа в тези познати сини очи.
За момент настъпи мълчание, Доминик пребледня, а Джеймс Кори доби лукаво изражение, сякаш го бяха хванали да краде и това му харесваше.
Без да каже нищо, с усилие, сякаш вървеше по лед, Дом се обърна и влезе в кабинета си. Отне му една секунда да включи компютъра. Но резултатите за изображения на Джейми Кори излязоха моментално. Ето я, с някакъв котдивоарец по тениска, стояха пред черна дъска, закована на два пръта, със сламен навес, който да ги пази от слънцето. Мъжът беше преметнал ръка през слабичките ѝ рамене и се смееше срещу обектива. Косата ѝ беше дълга, хваната на конска опашка, от която се бяха измъкнали няколко червеникавокарамелени кичура около нейното по-пълно, по-младо лице, носът ѝ лъщеше от горещината и влагата. Тя носеше широкопола шапка и тънка памучна туника с дълъг ръкав, за да предпазва бялата луничава кожа. Изглеждаше толкова уверена, толкова сигурна в себе си, сякаш беше недосегаема за всичко лошо в света.
49
Валрона (Valrhona) е френски производител на луксозни шоколадови изделия и какао, базиран в градчето Тан л'Ермитаж в лозарска област, близо до Лион. Компанията е основана през 1922 г. и днес е един от водещите производители на шоколад в света и поддържа собствено училище за професионални готвачи, производители на шоколад и майстори по приготвянето на кетъринг, както и тридневни курсове за аматьори. –
50
В производството на шоколад се използват три различни вида какаови зърна – благородният сорт "Криоло", обикновеният сорт "Фо- растеро" и хибридният "Тринитарио". Криоло и тринитарио обикновено се споменават като фино или ароматно какао на зърна, докато форастеро се смята за обикновена суровина за масово производство. Над 90% от световното производство на какао е от сорта "Форастеро".
51
Десантът в Нормандия (известен още като Денят "Д" или операция "Нептун") е военната операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх по време на Втората световна война.