Това правеше четирима срещу един, така ли? Добре. Дом обичаше да се бие с всичките си врагове едновременно. В противен случай се чувстваше като побойник дангалак, който тормозеше по-слабите от него.
– Мак Кори? – попита Дом със същия тон. Той вече изпитваше антипатия към този мъж. Толкова ли не можеше да се сети да обгради дъщеря си с малък въоръжен отряд, преди да я пусне да обикаля опасните зони?
Мак Кори присви очи при критичния намек в тона на Дом. Доминик почти се засмя, когато протегна ръка. Дошъл си да си търсиш белята, а?
Мак Кори стисна ръката му с обиграната опитност на човек, който беше овладявал милион агресивни бизнес ръкостискания.
– Чувал съм много лоши неща за теб.
Така ли? А дали ги беше споделил с дъщеря си негодникът? Сигурно да. Тъй като Джейми слушаше, Дом потисна желанието да изпрати баща ѝ да върви на майната си.
– Аз също съм чувал много лоши неща за вас.
Той го заобиколи, за да отнесе торбите на Джейми в кухнята. Площта за готвене беше отделена от отворения хол, но никакви стени не ограничаваха пространството в шикозния, модерен апартамент. Високи френски прозорци без завеси или щори откриваха красива гледка към Люксембургската градина. Прозорците продължаваха по цялата стена на кухнята, така че човекът, който се трудеше там, се чувстваше като кацнал над града. Четири сюрреалистични метални стола бяха прибрани под кухненския бар от тъмен гранит със сини жилки. От другата страна бяха керамичните котлони и хладилникът, скрит дискретно зад дървена облицовка в тон с шкафовете. Масата за хранене се намираше доста далеч от кухнята и намекваше, че хората, които готвеха, не бяха винаги хората, които се хранеха на пея, и беше от същия гранит със сини жилки, провисена на толкова фини стоманени въжета, че на пръв поглед изглеждаше, сякаш се носеше във въздуха.
От голям черен диван се разкриваше изключителна гледка към градините. До него имаше окачена камина с изчистени линии, запалена, обезопасена с фина мрежа, така че искрите да не попадат върху екстравагантния водопад от папрати и растения на съседната стена. В цялото помещение подобни папрати придаваха топлина на модерните елементи и създаваха усещане за покой и простота.
Доминик беше гостувал в немалко разкошни апартаменти. Не беше необичайно петролните шейхове например да поддържат много по-екстравагантни апартаменти в Париж, за да ги използват един или два пъти в годината, и да наемат някой нашумял шеф като Доминик Ришар да приготви нещо, за да смае гостите на партитата им. Но беше сюрреалистично да осъзнае, че подобна обстановка беше нормална за човек като Джейми.
Когато Дом се обърна, Мак Кори стоеше от другата страна на бара със скръстени ръце и го изучаваше хладно.
– Ти не си чувал, че са ме арестували за бой с хладно оръжие или че ми се носи славата на женкар.
По дяволите. Значи Джейми знаеше за боя с нож. Е, сега вече със сигурност знаеше.
– Не, но съм чувал, че вашата компания е използвала детски робски труд, докато собствената ви дъщеря не е сложила край на тази практика.
Мак Кори се скова. Кейд и дядо ѝ замръзнаха, Кейд, както посягаше към една бутилка, а Джеймс Кори, докато поднасяше чаша към устата си. Силвен вдигна вежди, развеселен и почти впечатлен. Джейми спря да вади зеленчуците от торбите и погледна двамата мъже със загадъчна полуусмивка.
– Нашето какао се доставя от хиляди плантации и не можехме да знаем какви са условията на труд във всички – процеди Мак Кори.
– Много удобно – каза Дом. – Но можем да обсъдим моите арести и похождения, ако ще бъде по-приемливо за съвестта ви.
Мак Кори стисна устни. Джеймс Кори погледна сина си, после Доминик с изражение, което намекваше за беззвучно подсвиркване. Кейд приготви питие и го плъзна по плота в ръката на баща си, ококорила очи.
– Доминик, ти какво ще пиеш? – попита тя многозначително.
– Вода. Но вие не ме чакайте, пийнете си – подкани той Мак Кори. – Прелетели сте Атлантическия океан, за да спасите дъщеря си от мен и сигурно не обичате да губите.
За момент настъпи затишие.
– Е! – възкликна бодро Джеймс Кори. – Става забавно. Джейми, това ли е черешката на тортата, или си излизала и с други мъже като него?
Ах, този осемдесетгодишен негодник! Водеше сина си с трийсет години практика в подлостите и обидите.
– Черешката на тортата – отсече Джейми с нетърпящ възражения тон, докато сгъваше платнените си пазарски торби. Сега плотът беше отрупан с хлебен плод, кокосови орехи, малки червени банани, папая, пълни кесии със завързани на ръка подправки и някакви шушулки, които Дом виждаше за първи път въпреки своя опит в кулинарията.