– Убеден съм, че за теб Джейми също е черешката на тортата – каза на Доминик Мак Кори. – Имайки предвид нейната стойност. Нищо чудно, че си се задържал с нея повече, отколкото с всяка друга.
Джейми фиксира баща си с твърд, мятащ искри поглед.
– Интересно – отбеляза Дом. – Точно както си мислех. Обаче не знам дали вие и аз оценяваме стойността ѝ по един и същ начин.
Джеймс Кори се засмя и каза нещо на сина си на английски. Мак Кори сякаш се учуди и подразни, но отпусна ръце и се отдалечи.
Нищо чудно, че Джейми си въобразяваше, че хората се интересуваха от нея единствено заради парите ѝ. Дом насочи недоволен поглед към Кейд, като най-близка родственица, която можеше да скастри.
– Никога ли не ви е хрумвало, че може да има някаква друга причина някой да се интересува от нея?
Кейд сякаш се натъжи.
– Доминик, ти си пословичен женкар и завъртя главата на сестра ми в момент, когато тя е уязвима. Какво очакваш от нас? Да ти се доверим?
– Не, но може да опитате да се доверите на нея – каза подразнено Дом и се обърна към зеленчуците и подправките на плота.
Да ѝ се доверите.
Да ѝ се довери.
Че го беше избрала, защото той заслужаваше да бъде с нея?
Силвен се пресегна през Джейми за една от кесиите с подправки, ръката му докосна нейната, очите му блеснаха с интерес и Дом направи голяма крачка напред и се вклини между тях двамата, като ги избута в двете противоположни страни.
– Пардон – каза той на Джейми и едрото му тяло я избута на още една крачка встрани. – Какво правите?
– Каквото каже Джейми – каза спокойно Силвен, без да реагира на бутането с нещо повече от кос предупредителен поглед. Защо Силвен беше благословен с тази външност на чувствителен поет? Имаше вид на мъж, за когото жените се сражаваха на дуели. – Тази вечер тя командва. Случвало ли ти се е преди да защитават честта ти чрез наказателно използване на подправки?
Джейми се подсмихна лукаво.
– На теб ще ти приготвя по-лека доза – обеща му тя.
– Благодаря ти – каза Силвен. – Но е жестоко да даваш на хората фалшива надежда. Кажи ми каква е тази дребна подправка и ще се опитам да ти простя.
Дом измъкна ловко кесията от ръката на Силвен, мразейки го заради неговата явна фамилиарност с кулинарните способности на Джейми. Той самият никога не беше опитвал нещо, приготвено от ръцете ѝ.
– Ако ползваш необикновени подправки, искам да ми разкажеш за тях – пошепна той на Джейми. – Не споделяй с него. Той е досаден.
– А ти си мелодраматичен – отвърна Силвен. – Не размахвай този нож срещу мен. Чух, че са минали десет години от последния път, когато си бил в затвора.
Дом стисна здраво дръжката на касапския нож, който беше взел, за да помогне на Джейми.
– Слушайте какво... – Джейми се мушна ловко между двамата мъже. Изведнъж Доминик почувства симпатия към баща ѝ. Дори след два месеца в болницата тя все още нямаше инстинкт за самосъхранение. – Доминик, ти ще режеш зеленчуците от тази страна, а Силвен от другата, и който проговори пръв, ще кълца лука.
– Аз предпочитам да съм в средата – каза Дом, загреба дребния лук и отново се намести между тях. За да не могат да го изместят, той започна да кълца с ожесточение, без дори да поглежда лука. Въпреки огромното самочувствие на Силвен всъщност Дом бе този, който беше тръгнал от кухнята на тризвезден ресторант и беше преминал през всички стъпала на йерархията, докато стане сладкар и шоколатиер. Беше му интересно да наблюдава Джейми, докато вършеше чирашката работа. Тя добре познаваше екзотичните зеленчуци и непохватно боравеше с кухненските уреди. Къде се беше научила да приготвя това ястие, в сламената колиба в някое африканско село?
– Всъщност ножът не беше у мен – довери ѝ той, достатъчно тихо, така че онзи негодник Силвен да не го чуе как се оправдава. Той просто искаше тя да знае всички обстоятелства около онзи инцидент. Доминик никога не беше посягал с нож към човек.
Тя му се усмихна непринудено и му подаде да обели и да нареже на кубчета ямса. Защо не се беше смутила от новината за схватката с ножа? Какво друго вече знаеше за него? Дом обработи чевръсто твърдите зеленчуци, без изобщо да гледа белачката и убийствено острия нож, защото не сваляше очи от нея. Джейми не умееше да борави с нож, но знаеше отлично рецептата. Тя препече подправките в един тиган над пламъка на газта; уханията се разнесоха около Дом като омаен парфюм. Това беше животът на Джейми. Преди да се появи онзи белег на ръката ѝ.