– От кого си научила тази рецепта?
– От едно семейство. Тоест от баба, майка и тяхното малко момиченце. Те бяха... много щастливи.
Обзе го безпокойство. Загложди го дълбок страх, че колкото повече Джейми си спомняше за щастието, което беше създавала, толкова по-силна щеше да бъде принудата да се върне към онова нейно призвание. При хората, които според нея заслужаваха щастието повече от Дом. Какво говореше той, тези хора наистина заслужаваха щастието повече от него. Но въпреки съперничеството му с нейните щастливи спомени, Дом обичаше да вижда как лицето ѝ се разтапя в тях, вместо да се напряга при спомена за трагичния завършек на стария ѝ живот.
Той отхапа от папаята, която беше започнал да реже, сладка и мека, и поднесе едно кубче към устните ѝ. Джейми се усмихна и пое парчето папая с малка целувка на пръстите му. Ами ако това безумно щастие можеше да продължи цял живот?
Баща ѝ извика нещо на английски и Джейми напусна кухнята за момент, оставяйки го насаме със Силвен. Преди няколко дни Доминик си беше купил няколко курса за самостоятелно изучаване на английски език, но не му беше останало време да ги прослуша. Може би трябваше да си потърси аудиопрограма, която да слуша във фитнес залата. Може би Джейми можеше да му помогне, като му каже думите за всички части на тялото. Той се усмихна при тази идея. И някои от глаголите, които вървяха със съответните части на тялото.
Междувременно, вместо да чезне в еротични фантазии за уроци по английски насред семейно събиране, той трябваше да каже нещо на Силвен, при това далеч от чужди уши.
– Благодаря – каза той сковано и рязко на Силвен. Ето, каза го, нали?
Плътните вежди на Силвен подскочиха нагоре, ножът замръзна в ръката му и той погледна Дом с недоумение.
– За... – Дом посочи с брадичка през рамото си, в посоката, от която долиташе гласът на Джейми – за шоколадовите бонбони, когато тя е била... – той преглътна мъчително.
Очите на Силвен се разшириха, фиксирани с възхищение върху Дом.
– Мамка му, ти си влю... – той не довърши. За първи път откакто се познаваха, Силвен се обръщаше към него на ти, и дори Силвен не беше достатъчно гаден, за да каже цялото изречение на глас. Ти си влюбен в нея.
Дом заби поглед в папаята и за първи път наведе очи в присъствието на Силвен.
– Страшно ли беше? – попита той с тих дрезгав глас.
– Ришар – Силвен го стисна над лакътя в изблик на инстинктивно състрадание, по-силно дори от тяхната вражда. – Никога не поглеждай снимките.
Мамка му.
Джейми наистина ги наказа с подправките. Поне се опита, но планът имаше обратен ефект, тъй като въпреки насълзените очи повечето хора харесаха ястието. Джеймс Кори се усмихваше, а Дом беше напълно запленен от мазохистичната експлозия от вкусове в устата си. Прииска му се да я целуне с пламналия си език и да провери дали топлината може да се пренася по този начин.
– Баща ми мисли, че ти всъщност не се интересуваш от парите – каза скептично Мак Кори след третата хапка и погледна Дом така, сякаш имаше две глави.
– Това е тяхната фиксация – каза извинително Силвен от другия край на масата. – Посветили са толкова много от живота си да спечелят пари и не могат да допуснат възможността, че някой друг е намерил много по-приятни начини да прекарва времето си.
– Всъщност аз я харесах заради луничките – каза Дом на бащата на Джейми с най-сладката и най-мазна усмивка на света. – Те са навсякъде.
Мак Кори се изчерви силно и стисна ръцете си в юмруци. Джеймс Кори най-сетне намери повод да подсвирне с всичка сила. Кейд трепна.
– Доминик,franchement[53].
Силвен изглеждаше развеселен.
Дом не посмя да погледне Джейми. Той скръсти ръце на масата, така че мускулите му да изпъкнат.
– Както и заради нейната смелост, сила, за нейното свръх развито чувство за отговорност към беззащитните, заради вкуса ѝ към дивото и различното, а също и защото умее да седи кротко и да се наслаждава на нещата – защо всички, включително и самата Джейми мислеха, че парите ѝ бяха най-ценното в нея? Кого изобщо го беше еня за това? – Сещам се за още няколко качества, които се нареждат пред парите, но те не са ваша работа.
Джейми плъзна ръка върху единия му юмрук, положен и свивката на лакътя му.
Седналата отсреща Кейд го прониза с онзи поглед, който имаше и по-малката ѝ сестра: продължителен, суров, преценяващ. Дом се удиви, че досега не беше забелязал приликата, вероятно защото никога не беше обръщал особено внимание на Кейд. Тя му кимна съвсем леко и вдигна мълчалив тост към сестра си.