– Права си, Джейми. Защото не вярват, че умееш да се грижиш за себе си.
Джейми затвори уста. Тя нямаше да формулира протеста си точно така. Смяташе да каже, защото я мислят за глупава и безотговорна. Твърдението, че не се грижи за себе си, имаше малко по-различен фокус. По-скоро точен фокус всъщност.
Кейд не откъсваше очи от сестра си.
– И е вярно. Не умееш.
– Правя точно това сега. Не правя нищо друго, освен да се грижа за себе си.
– Ами крайно време е. Виж, Джейми, случилото се с теб е достатъчно да травматизира всеки – то се отрази на всички нас, при това ние не го преживяхме, само го наблюдавахме, но ти беше преуморена още преди инцидента. Дори и аз съм изпадала в състояние на пълно изтощение, по мой начин; така се озовах във водещите новини като крадец. Тоест Силвен също е виновен, защото той ми заложи капана.
Джейми се намръщи неспокойно.
– Ако ти се изтощиш, татко може да наеме заместник, който да поеме твоята работа. Ако аз се изтощя... няма кой да ме замести.
Кейд изви иронично устни.
– А пък аз си мислех, че аз съм незаменима. Всъщност, Джейми, може би ще се учудиш колко много висококвалифицирани хора може да привлече една сериозна неправителствена организация.
Разбира се, че Кейд щеше да гледа през призмата на организатора, който моментално надушваше как да управлява света. Джейми беше свикнала да не иска да управлява света. Нейният герой беше по-скоро самотният рейнджър. Онзи, който препускаше към залеза, който помагаше без административни формалности. Но дали самотният рейнджър нямаше да е много по-ефективен, ако беше влязъл в политиката, за да реформира правоприлагането в Дивия запад, вместо да унищожава злодеите един по един?
– Знаеш ли, наистина искам да направим това заедно – продължи Кейд. – Да разработим план на ниво световни корпорации, да ги убедим да ни последват, да пренесем онова, което ти правеше в "Кори" извън пределите на нашите собствени фирми, така че сто процента от какаовите зърна в света да се добиват чрез устойчиви практики и справедлива търговия. С моите бизнес знания и твоята непосредствена осведоменост по въпросите можем да постигнем нещо значимо. Можем да премахнем този проблем. Убедена съм. Тригодишен план, може би петгодишен... можем да го направим. Джейми, кога ще се наситиш да обикаляш другия край на света? Защото аз искам да те опозная отново. Да работя с теб. Мисля, че ще бъдем много интересен екип.
– Ти ще се опиташ да ме командваш – каза иронично Джейми.
Кейд махна нетърпеливо с ръка.
– Може би. Досега не съм забелязала да си го допуснала. Освен ако не намекваш за онази игра на монополи, когато те придумах да размениш тъмносините фигурки за светлосините, когато ти беше шестгодишна.
– Печалбата е по-важна от етиката – прошепна Джейми с напевния тон, с който обикновено двете сестри си разменяха обиди.
– Бях на осем. Моята етика се подобри оттогава.
– О, значи така наричаш проникването с взлом в чужди лаборатории. Подобрена етика.
Кейд подмина тази подигравка с примирение, като човек, който бе преживял немалко коментари за кариерата си на крадец. Тя се отлепи от прозореца и пристъпи по-близо до Джейми за повече убедителност.
– Джейми, хората не остават цял живот да работят на терен. Отиват да поработят в администрацията, защото теренната работа изтощава и те осъзнават, че могат да постигнат дори повече със своите знания и умения, ако ги използват по друг начин. Това не е слабост.
– Аз го чувствам като слабост.
Кейд притисна основата на носа си с палец и показалец.
– Много си строга към себе си.
– Да – Джейми обходи с поглед сестра си, баща си, дядо си. – Чудно къде съм усвоила този навик.
Кейд кимна в мълчаливо съгласие.
– Според мен ти си най-строга от всички нас. Може би защото си видяла толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Развила си комплекс за вина.
– Хъм, аз трябва да имам комплекс за вина. Неравенството между моя късмет по рождение и късмета на другите хора е... дори няма дума, която може да го опише.
Кейд явно също се почувства малко виновна.
Джейми се върна към предишната тема.
– Дори да работя на организационно ниво, аз пак трябва да ходя на терен понякога, за да проверявам дали справедливостта не остава само на хартия. Ненавиждам аргумента "ние не знаехме".
– Може ли да идвам и аз? – попита един плътен, нисък глас и ръката на притежателя му се промуши между нея и рамката на прозореца, като се намести върху раменете ѝ. Джейми го погледна учудено.