Тя се вгледа с интерес в Доминик. Всички ѝ бяха повтаряли, че той е негодник, агресивен грубиян. Най-накрая тя също видя онази негова страна, която те непрекъснато изтъкваха. Онази среща със Силвен не беше изключение, нито пък сблъсъкът с онези двама досадници на демонстрацията. Дом нападаше. Той отблъскваше хората като разярен питбул. Нечестно, напористо, захапваше право за гърлото. Не губеше време в леки захапки по глезените.
Но неговите работници постоянно си правеха шеги с него.
И онази стена с релефа от розови пъпки.
И тази груба голяма ръка, която я милваше, всеки път нежна като кадифе.
– Мислиш ли, че тя ще склони да пътува с телохранители заради теб? – попита лукаво Джеймс Кори.
Доминик погали ръката ѝ и я погледна въпросително, тъй като не си позволяваше да отговаря вместо нея. На Джейми това ѝ харесваше. Харесваше ѝ, че той никога не си позволяваше да го прави.
– Да – каза тя. Не беше съвсем сигурна дали изобщо щеше да е в състояние да слезе от самолета в Кот д'Ивоар, освен ако там не я чакаше нейна собствена армия. Само при мисълта за това ѝ прилошаваше и я обземаше паника. Тоягите... погледите на онези мъже, насладата, с която я пребиваха...
Тя се съсредоточи върху ръката, която държеше нейната, остави спомена зад гърба си. Другото успокояващо нещо беше, че ако Доминик пътува с нея, той също щеше да бъде изложен на нападение. А Джейми знаеше как ще реагира той. Щеше да застане между нея и всички други. Да се бие до последна капка кръв.
Този образ ѝ даде бегла представа какво бяха почувствали близките ѝ, при вида на пребитото ѝ тялото. Сърцето ѝ се сви болезнено, раните ѝ пламнаха като посипани със сол. Джейми подозираше, че Доминик се беше бил неведнъж в живота си, беше се бил, докато падне на земята и не може да стане.
Тя вдигна сключените им ръце и целуна белезите по кокалчетата на ръката му.
Всички се изчервиха в различна степен, с изключение на Силвен, който се усмихна и сякаш това действие беше заразно, поднесе ръката на Кейд към устата си и я целуна.
– Ще изчакам да видя какво ще направиш със спанака, но да знаеш, накрая може да те харесам – каза дядо Джак на Доминик. – Ти не обръщай внимание на Мак. Той още не може да преглътне факта, че винаги ще бъде единствената бяла врана в семейството.
Доминик погледна скептично баща ѝ, очевидно неубеден, че шефът на огромна международна корпорация можеше да бъде бяла врана.
– Храни надежда за внуците – каза Джеймс Кори на сина си. – Обикновено внуците стават такива, каквито не успяваш да направиш деца си. Вярвай ми, знам го от собствен опит.
Мак Кори погледна баща си с огорчение, Доминик излеждаше някак зашеметен, а Силвен, Кейд и Джейми само въздъхнаха.
– Ти наистина ли искаш да дойдеш? – прошепна Джейми на Доминик.
– Minou – ръката му погали косата ѝ. – И да видя истинска лунна светлина? И да науча какво обичаш? Когато кажеш.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Дом заключи мотора си пред вратата на салона и пусна Джейми да влезе първа в тъмното помещение. Витрините грееха с дискретна светлина на улицата, така че да съблазняват минувачите през цялата нощ и да ги изкушават да дойдат през деня, но вътре светлината проникваше далечна и приглушена.
Джейми влезе навътре, токчетата ѝ тропаха по масивния дървен под, ръката ѝ галеше повърхностите – увитите в целофан карамели, които криеха своето слънце в тъмнината; грубите каменни арки; червената кадифена завеса; гладкото стъкло; малките релефни розови пъпки върху бялата стена.
Доминик тръгна по стъпките ѝ, задържайки поглед върху всяко място, което тя беше докоснала, сякаш отпечатъците от пръстите ѝ оставяха златни следи.
– За тази фантазия...
Тя тръгна обратно към него, отново плъзгайки ръка по текстурите, пръстите ѝ се спряха върху стъклото, което покриваше тъмни, украсени с фигурки плочки в метална рамка. Очите ѝ срещнаха и задържаха неговите, на устните ѝ изгря страстна обещаваща усмивка.
– Искам кутия шоколадови бонбони.
В тъмното помещение той беше някакво диво и мрачно създание, призовано от дълбините на горска легенда. И митичният звяр тръгна към принесената му в жертва девица, неспособен да устои на нейната съблазън.
– Кажи ми – прошепна той и сложи ръце от двете страни на тялото ѝ, наведе се малко, така че тя да почувства близостта на тялото му, могъществото му, което доминираше над нейното – какви вкусове харесваш?