С тази приятна мисъл Дръмонд затвори вратата зад себе си и се огледа наоколо.
Построена по модерния тогава концентричен модел, Феърхоуп Тауър се издигаше върху висок хълм. В основата на могилата крепостта вместо с ров беше обградени със слама. Зад празната сега улица, опрени на подпорната стена, бяха наредени дървени къщи, толкова нови, че дори не бяха хлътнали. Сред тях имаше колиби на занаятчии и сергии на търговци. Сградата за войниците беше най-голямата. От едната страна граничеше с просперираща ковачница, а от другата — с конюшните.
В двора се отглеждаха ръж и просо, въпреки че стадата породисти овце и говеда също пасяха там. Слонът Лонгфелоу, със свадливия другар на Дръмонд на гръб, стоеше насреща сред тълпа от любопитни граждани и фермери. По-нататък имаше друга стена, още по-дебела от първата, с бойници за отбрана, обграждащи цялото имение.
Силно впечатлен, Дръмонд погледна към съпругата си и отново се почуди как беше успяла да постигне толкова много. Крепостта не отстъпваше на никоя от другите по границата и беше много по-богата, отколкото той очакваше. Онази Клеър, който той си спомняше, не можеше да смята и да прави планове дори и за най-малкото домакинство. Тази добре укрепена и процъфтяваща крепост беше още едно доказателство за това, колко много се беше променила или пък беше получила съвети от познавач.
Клеър, невярната съпруга и майката на неговия син.
Дръмонд се почувства като притиснат от тежест при мисълта за момчето, единствения му останал син. Отношението му към жената до него се посмекчи.
Винаги е била красива, с гладка и безупречна кожа, която лесно се изчервяваше, с гъста и блестяща като злато коса. Но сега хубавите й кафяви очи го изучаваха внимателно и дори да се опитваше, тя не можеше да скрие интелигентността си. Кога и от кого я беше получила?
Погледът му се спря на устните й и той си помисли, че са по-пълни отпреди и по-склонни да се усмихват естествено, отколкото да се цупят превзето. Изглеждаше горда, самоуверена и страстна. Последното й качество пресече възхищението му. Тя беше спала с мъжа, който сега управляваше тази земя. А ако Едуард II възнамеряваше да я задържи като своя любовница?
Тя премести кошницата от едната ръка в другата.
— Трябва ли така да ме зяпаш? Караш ме да се чувствам като свиня на пазара.
Дръмонд не можеше да не се разсмее.
— Всеки, който те сравни с прасе, трябва да изгние в кочината, а аз ще излъжа, ако не призная, че е удоволствие човек да те гледа. Винаги е било така.
Тя тръгна надолу по стръмните стълби.
— Благодаря, господарю. Имате ли някакви въпроси относно крепостта?
Имаше цяла дузина, но също и години, през които да получи отговорите.
— Какво е имало преди тук?
— Буйна папрат с пирен и прещип за цвят и торфени блата за мирис.
Той се разсмя от безгрижната й забележка и в отговор получи усмивка. Безмълвната размяна беше странно удовлетворяваща и напълно неочаквана.
— Колко земя притежаваме?
Тя се спускаше грациозно надолу по стълбите, а лекият вятър повдигаше шапката й и откриваше навитите й на тила плитки с цвят на пшеница. Освен това ухаеше на пирен, което беше любимата му миризма.
— Притежавам земята и контролирам водата на разстояние един ден езда във всички посоки, според дарението на стария крал за мене.
За мене. Подчертаването на единствено число потвърждаваше новата й независимост. Щеше да я отучи от този лош навик.
— Колко земя обработваме?
— Давам я под наем на фермери. В замяна на това получавам първите плодове от работата им.
Ако искаше състезание на тема местоимения, с удоволствие щеше да й го достави.
— А какво правим с печалбата?
— С миналогодишните данъци построих четири нови къщи, от които сега събирам наеми. — Тя спря на средата на хълма и посочи няколкото сгради, от които той се бе възхищавал преди минути. — Освен това оставям достатъчно пари за обогатяването с вар на угарта. Оказа се, че почвата се засилва много така.
Стегнатият отчет за стопанисването на земята го шокира толкова, колкото и силното му желание към нея.
Изучаването на женските й достойнства щеше да почака, сега възнамеряваше да се порови в ума й.
— Мислех, че поемането на отговорност натъжава сърцето ти.
Устните й се свиха и привлякоха вниманието му към добре очертаната й брадичка. Искаше му се да я целуне, да усети вкуса на цветята на Шотландия върху кожата й.