— Не притежавам нито една от двете слабости.
— Хубаво. Алисдър се цупи и хленчи достатъчно и за трима ни. Само се надявам, че братята и сестрите му няма да вземат пример от него.
Дръмонд искаше повече деца и това изпълни Джоана с надежда, че може скоро да забременее.
— И аз също.
Той прокара загрубелия си от работа пръст по края на ухото й.
— Сигурна си била самотна в абатството, след като си раснала без братя и сестри. Спомням си, че не говореше често за живота си там.
Джоана се опитваше да пренебрегне чувственото удоволствие, което и доставяше докосването му. Бяха навлезли в опасна територия. Клеър не би могла да говори в подробности за детството сп. Старият крал Едуард й беше забранил да разкрива факта, че има сестра близначка.
— Понякога се чувствах самотна, но имах приятелки в лицето на Меридин и Джоана.
— Те са ти били като сестри, нали така казваше?
Тя можеше да приключи въпроса и да сложи край на страха си от разкриване, ако му кажеше сега, че Джоана е мъртва. Бог да й е на помощ, защото думите не идваха.
— Да, бяхме близки.
— Там имаше ли и други сираци?
Започна да я гложди вина и тя стана раздразнителна.
— Нямам друго семейство, Дръмонд, освен тебе и сина ми. Не може ли да подхванем някоя по-весела тема, вместо да си говорим за роднини, които за нещастие никога не съм имала?
— Ти не се интересуваше и от моите роднини — предизвика я той.
Как можеше да бъде толкова любящ снощи и толкова жесток днес? Тя нямаше намерение да прекършва гордостта си.
— Казвам ти, бях прекалено млада, за да действам по-разумно.
— Отказа да присъстваш на погребението на детето, което любовницата ми беше родила предишната зима. Детето не представляваше заплаха за тебе.
Дали Клеър наистина се беше държала така егоистично? Дали не му беше отказала и съчувствие? Възможността за това почти накара Джоана да се разплаче. Не можеше да оправдае постъпките на сестра си, но не можеше да слуша и повече обвинения. Несигурна какво да каже или да направи, тя промърмори „Извинявай“ и се обърна към счетоводните книги на рафта.
— Момиче? — Гласът му беше пълен със съжаление. — Беше жестоко от моя страна да връщам спомена за онзи ден. Не би могла да знаеш чувствата ми. Беше нормално за един горд младеж да сдържа чувствата за себе си.
Мъката я задави.
— Но би трябвало да се досетя. Много съжалявам, Дръмонд. Бедното дете беше дар от Бога. Ще се помоля за него днес на вечерня.
Той я прегърна покровителствено и успокоително.
— Не се разстройвай, момиче. Момчето получи опрощение на греховете си.
Подтиквана да поправи злото, Джоана свали защитата си.
— Как се казваше?
— Евандер.
— Дай ми друг син, Дръмонд, и ще го наречем с името на детето, което си загубил.
Тогава той я целуна със страст, която беше нова и древна като времето. Никаква бариера нямаше помежду им, като изключим изискванията за благоприличие, и когато дишането му стана учестено, а желанието — прекалено голямо, за да бъде пренебрегвано, Джоана се откъсна от него и сложи резето на вратата. Силно възбуден, той се облегна на бюрото.
— Каква пакост си замислило, девойче?
Непокорна като Ева, тя започна да смъква една по една дрехите си.
— Само пакостливите си съпружески задължения. Имаш ли някакво възражение?
Той повдигна туниката си и погледна към подутината в панталона си.
— Да виждаш някакво възражение тук?
— Не. Виждам мъж, който носи прекалено много дрехи.
Той се люби с нея там, върху бюрото, а необичайното септемврийско слънце се изливаше през прозореца и обещаваше да остане завинаги.
Час по-късно, облечени отново и с блеснали от страстта очи, те отидоха на двора, за да надзирават построяването на огнището с дървени въглища.
Задачата им беше прекъсната от пристигането на пратеник със съобщение от сестра Маргарет.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Благодаря на Бога, че лорд Дръмонд е останал жив. В абатството Скарбъро имаме посещение от архиепископа на Ланкастър до Архангеловден, иначе лично бих предала поздравленията си на съпруга ти.
Остани вярна на сърцето си, дете мое. Изповядвай греховете си редовно и само на Бога, а ако ти се отвори възможност за пътуване, знай, че портите ни са винаги отворени за теб и близките ти.
Джоана смачка папируса. Въпреки че беше представено под формата на приятелски съвет, предупреждението на игуменката беше ясно: Джоана не трябваше да разкрива самоличността си, а ако искаше да бяга, винаги можеше да намери убежище в абатството Скарбъро.