Сърцето й се разбунтува. Беше възнамерявала да каже истината на Дръмонд, защото той заслужаваше да бъде искрена с него. Можеше ли да споделя леглото му и да зачева децата му и в същото време да го мами? С течение на годините лъжата щеше да расте, а товарът щеше да прекърши духа й.
По прозореца плющяха дъждовни капки и мрачният ден навън напълно съответстваше на настроението й. Внезапно й стана студено, затова се премести на столчето до огнището и се загледа в папура по пода на дневната.
В продължение на седем години беше живяла чужд живот. Сега трябваше да отговаря за това. Но физическите страни на брака й даваха вътрешна сила. В същата тази стая само преди няколко часа беше намерила утеха и блаженство в обятията на Дръмонд.
Въпреки това Джоана знаеше, че той ще продължи да си спомня за грешките на младата си съпруга и тя ще трябва да понася вината и да търпи обвиненията. Днес беше липсата на съчувствие от страна на Клеър за смъртта на сина му преди години. Утре Дръмонд щеше да я заклейми за някоя друга постъпка на Клеър.
Освен ако Джоана не започнеше да се бори. Но с какви оръжия? Търпението й вече се изчерпваше, защото усещаше, че двамата с Дръмонд могат да заживеят добре, ако той обърнеше поглед към бъдещето. Можеше само частично да се защитава, защото знаеше малко за живота на Клеър в Шотландия и тези ценни късчета информация идваха от последните часове в живота на сестра й. Всеки път, когато Джоана трябваше да защитава Клеър, тя си спомняше собствената си загуба. Не можеше да му позволи да осквернява паметта на сестра й.
Навремето Клеър беше твърде млада и безгрижна. В деня, когато в абатството Скарбъро беше дошла вестта за сгодяването й за легендарния вожд на клана Макуин, тя беше танцувала от радост.
Сърцето я заболя, когато си спомни за това. Тогава беше ревнувала лудо. Както често се случваше, сестра Маргарет се беше досетила и я беше извикала да си поговорят. След като беше обсипала Джоана с любов, игуменката я беше накарала да разбере, че някой ден и тя ще има това щастие.
— Не се измъчвай, дете мое — я беше посъветвала сестра Маргарет с поглед, преизпълнен с любов. — Ти би могла да се омъжиш за принц. Тежко му, когато величествената му особа осъзнае, че съпругата му е толкова достойна и волева, колкото и всеки крал.
Джоана се усмихна на иронията на съдбата. Тя притежаваше вътрешна сила и когато сърцето я водеше, решимостта и винаги го следваше.
Според Клеър Дръмонд също беше правил грешки. Може би, ако Джоана му напомнеше за собствените му недостатъци и тези на семейството му, той щеше да престане да си спомня за грешките на Клеър. Тогава и само тогава можеха да заживеят в разбирателство и щастие. Джоана щеше да се бори, защото не знаеше друг начин. Беше се борила със съмненията си, за да създаде това имение. Щеше да се бори и за мъжа, когото обичаше.
По-скоро, отколкото беше очаквала, започна нова битка.
Дъждът беше продължил да вали през по-голямата част от следобеда, превръщайки пътя до параклиса в истинско изпитание. С приближаването на вечернята Дръмонд започна да се заяжда с нея.
— Много странно, любима, че не си построила параклиса в рамките на кулата.
Дъждът беше преминал в гъста мъгла. Джоана и Дръмонд вървяха в почистения край на пътеката. Алисдър тичаше пред тях, джапаше от локва в локва и покриваше ботушите и панталона си с кал.
— Църквата е за хората на Феърхоуп, а и една разходка не вреди никому.
Дръмонд наведе глава, докато минаваше под табелата на обущаря.
— Вече не се притесняваш, че ще си изцапаш пантофките?
Някакъв минувач кимна и Джоана се усмихна в отговор. Искаше й се да закрещи, но от скандала нямаше да спечели нищо.
— Бях само тринадесетгодишна, когато се запознахме, Дръмонд. Ако си спомняш, дойдох при тебе само е един чифт пантофки и работни ботуши.
— Искаш да кажеш, че не съм можел да издържам съпругата си ли? Подарих ти най-хубавите кадифета в Шотландия.
Трябваше да му посочи грешката в разсъжденията му и да насочи разговора към по-познати теми.
— Бих желала да имам подкрепата ти вместо парите ти, но ти предпочиташе да даваш и двете на други места. Но онези времена отминаха, съпруже, и сега аз имам всичкото кадифе, което желая.
Той я хвана за лакътя и я прекара покрай купчина боклук.
— А какво ще кажеш за подкрепата ми?
Тя му се усмихна лукаво и се наведе към него.
— В случай, че си забравил, ти ме подкрепи много добре по-рано днес.
— Значи нямаш оплаквания?
— Както ти казах и преди, съпруже, влюбих се в тебе, когато подкрепи позицията ми срещу Елтън Сингър.