Ако си мислеше, че ще я смути в присъствието на Алисдър, не беше познал. Тя имаше по-голям опит от него.
— Разбира се, ще му кажа. — Погледна Дръмонд право в очите и отвърна: — Баща ти тъкмо се оплакваше, че само веднъж днес е призовавал свети Ниниан.
Дръмонд остана с отворена уста, но бързо се окопити. Хвърли й поглед, с който й обещаваше да й го върне, и започна:
— Ах, ти хитра…
Тя запуши устата му с ръка, за да спре изблика му.
— Внимавай какво говориш — предупреди го тя. — За разлика от шотландските си прадеди Алисдър има голяма, но незлоблива памет.
Той поклати глава и я поведе по стълбите към трапезарията. Тя се извини и отиде в дневната, за да вземе меча, който беше прибрала в скрина преди години.
Обвито в старо вълнено одеяло, оръжието не беше ръждясало. Но лесно се забелязваха следите от битки, защото по ножницата имаше безброй драскотини и белези. Онази част от меча, която се виждаше, нямаше никаква украса, като изключим главичката на ефеса, на която беше изобразен изправеният вълк, символ на клана Макуин. Кожените дръжки бяха изсъхнали и вкоравени, а отдолу се виждаше дървото.
Преди години от любопитство се беше опитала да извади меча от ножницата му, но оръжието не беше поддало. Сега тя вдигна тежкото оръжие и направи нов опит. В дланта й паднаха парчета кожа. Стисна зъби и с всичка сила дръпна, но острието не излезе.
А ако Дръмонд не успееше да извади меча? Дали щеше да се почувства неудобно пред Алисдър? Не, не трябваше да мисли така, защото Дръмонд изглеждаше уверен в силата си. Той щеше да занесе оръжието при ковача и да потърси помощ от майстора.
Решила вече какво да прави, Джоана повдигна меча на рамо и се върна в трапезарията. На прага се спря. Алисдър се бе разположил с кръстосани крака върху масата, а Дръмонд седеше на пейката. В огнището гореше огън. Капаните на прозорците бяха затворени, а фенерите запалени.
— И никога не си пил гъше мляко? — питаше го Алисдър.
Това беше една от любимите му шеги, защото винаги предизвикваше усмивки и смях сред слушателите си.
Нетърпелива да чуе отговора на Дръмонд, Джоана облегна меча на стената и се приближи към масата. Дръмонд я погледна с нежна молба в очите. Той зае обичайното си място начело на масата и потупа коляното си.
— Седни тук, любима — каза той. — Алисдър твърди, че знае тайната за получаването на гъше мляко.
Като се въртеше надуто, момчето попита:
— Искаш ли да го чуеш отново, майко?
Повече искаше да използва шанса да седне върху коляното на Дръмонд. Той я привлече към себе си. Мускулите на бедрото му започнаха да подскачат от допира, а ръката му я обхвана през кръста. За да запази равновесие, тя го прегърна през раменете.
— Готови ли сте? — попита Алисдър.
— Готови сме — отговори Дръмонд. Момчето възбудено се наведе напред.
— За да се сдобиеш с рядкото и ценно мляко от гъска, първо трябва да вземеш ведро и после да преследваш гъската до дупка.
Дръмонд попита:
— Как може да се различи гъска от гъсок?
Лицето на Алисдър застина. После той се окопити и посочи с пръст във въздуха.
— Само опитен ловец на гъски ги различава със сигурност.
Дръмонд кимна мъдро.
— Такъв като тебе.
— Като мене — изчурулика Алисдър. — Е, след като хванеш гъската, я надвесваш над ведрото и казваш: „Дай ми млякото си, гъске. Така ти повелявам аз“. Трябва да изречеш три пъти тези думи, без да грешиш.
— И какво става после? — поинтересува се Дръмонд.
Алисдър се наведе и дръпна Дръмонд за носа.
— Гъската те ощипва, защото всички знаят, че няма такова нещо като гъше мляко! — Той се просна върху масата и започна да се кикоти.
Дръмонд се разсмя толкова силно, че раменете му се затресоха.
— Ще ме събориш на пода — оплака се Джоана. С блеснал поглед Дръмонд промърмори:
— Само когато съм решил да призовавам свети Ниниан.
Джоана се изчерви до петите.
— Едно на нула за тебе.
Доволният му поглед обходи лицето й.
— Тогава ще използвам предимството си и ще позволя на непослушното ни момче да спи тази вечер в казармата.
Бърз като котка, Алисдър застана на четири крака.
— Може ли, майко? Моля те! — Провлачената молба, придружена от тъжния му поглед и нацупената му долна устна, я обезоръжиха.
— Добре, но ти забранявам да носиш у дома лошите навици на ловците.
— Ура! — Въодушевлението на Алисдър изчезна така бързо, както се беше появило. — Майко, може ли човек да се научи да хърка?
— Не бих могла да зная. — Дръмонд сякаш усещаше какво ще каже тя и ръката му още по-здраво я хвана за кръста. — Но баща ти е довел до съвършенство това умение. Казват, че е най-шумно хъркащият в целия християнски свят.