— Значи никой друг не пише на майка ти.
— Търговецът на дрехи пише. — Алисдър хвана с две ръце меча и го размаха. — Казах ти вече, че я харесва.
Много кратко харесване, помисли си Дръмонд. Но докато се взираше в счупеното острие на меча си, в ума му се оформи грозно подозрение.
Клеър би могла да бъде незаконна дъщеря на Едуард I. Дръмонд обаче бе готов да се закълне в шотландската си кръв, че тя не е знаела за връзката. Стомахът го сви при мисълта за обратния случай, защото това би означавало, че тя доброволно е легнала с природения си брат. Не, Клеър не го е знаела. Но ако старият крал Едуард беше неин баща, а новият крал Едуард — природеният й брат, всичко се връзваше.
От лоялност към копелето си Едуард I беше пожалил живота на Дръмонд и беше дал това парче земя на Клеър. Чрез нея то щеше да премине на Алисдър.
Къде беше Клеър и коя беше жената, завладяла сърцето му? Със сигурност още едно копеле от рода Плантагенет, братовчедка или по-малка сестра. Кралска дъщеря. Но защо един баща би сложил клеймо на собствената си плът и кръв. И защо принцът трябваше да признае за връзката с полусестра си? Защото не е знаел. Въпреки че в ума му се въртяха най-невероятни обяснения, Дръмонд знаеше, че е близо до разкриване на истината.
Когато масата беше вдигната, а Алисдър изпратен в казармата, Дръмонд освободи прислужницата. После хвана жена си за ръка и я заведе до огнището, където беше прострял едно одеяло.
— Остани с мене тук, любима.
В тази жена имаше дързост в излишък. А също и някаква тайна.
— На пода ли, съпруже?
— Днес следобед не чух никакви оплаквания, когато те любих върху бюрото.
Тя седна грациозно на рогозката и събу пантофките си.
— Нито пък ще чуеш сега.
Той се отпусна до нея, взе едно желязо от кофата и разрови огъня. Златистата светлина засили красотата на чертите й и превърна косата й в блестяща коприна.
— Ще ми посвириш ли на арфата?
Погледът й пробяга по пламъците, но полицата, по ръцете й.
— Не съм свирила от много години, Дръмонд. Съмнявам се, че бих могла да изпълня дори и най-простата мелодия.
Беше подарил арфата на Клеър при пристигането им в Шотландия и тя беше свирила като истински майстор.
— Пазиш ли още инструмента?
— Не. Съжалявам, защото означаваше много за мене.
Дали Клеър беше взела арфата със себе си? Къде беше Клеър? Колкото по-дълго му убягваше отговорът, толкова по-нетърпелив ставаше той.
— Какво се е случило с арфата?
Тя го погледна, а на лицето й беше изписано съжаление.
— Продадох я на Глори.
Той забеляза, че ъгълчетата на очите й бяха леко извити нагоре. За разлика от тези на Клеър. При по-внимателно наблюдение се виждаше, че носът й беше по-прав и по-висок от този на Клеър. Тя издържа спокойно щателния му поглед, макар очевидно да не й беше приятно.
— Нуждаех се от парите, за да наема Суин и да платя на стъкларя.
Той се радваше на искрения отговор, защото лъжата лесно можеше да бъде разкрита при завръщането на Глори.
— Бих искал отново да наема стъкларя.
— Ще поръчаш прозорец за параклиса ли?
— Предполагам, че да, но всъщност ми трябва за бойната стена. Много обичам да стоя там и смятам да остъкля зъберите и да сложа покрив.
Тя свали ленената си шапка и разпусна косата сп.
— Направи го и Алисдър ще обяви мястото за свое. Той обича да патрулира нощем.
Косата й беше по-къдрава от тази на Клеър и преливаше в дузина оттенъци от слънчевожълт до меднозлатист. Не можеше да се сдържи да не прокара грубата си длан по дебелата плитка.
— Имам по-интимни намерения за това място, а Алисдър ще изпълнява онова, което му е казано.
— Проявяваш голяма увереност, съпруже. Страхувам се, че това е грешка, когато става дума за сина ни.
Синът ни. Тя нямаше намерение да разкрие душата си пред него, поне не доброволно, и това го нараняваше. Сигурно имаше много основателна причина да пази тайните си. Тази жена притежаваше повече характер и воля отколкото всеки благородник, който той беше познавал. И защо не? Беше кралска дъщеря. Въпреки всичко смелостта й безпокоеше Дръмонд, защото се беше надявал да чуе истината от нейните устни.
— Какви тежки мисли те тревожат? Не би трябвало да се тревожиш за Алисдър?
— Не. Помолих Бърти да остане при него. — Той й се усмихна съблазнително. — Сега сме сами.
Тя повдигна вежди.
— Какво си направил с Евелин?
— Тя сама е направила нещо със себе си, което ти със сигурност няма да одобриш.