— Сигурно има връзка със сина на Джон Хендъл.
Дръмонд трябваше да се усмихне.
— Убягва ли нещо от погледа ти във Феърхоуп?
— Дългата ти коса не ми е убягнала. Да я подстрижа ли, преди да тръгнем за Дъмфрис?
— Можеш да я подрежеш още сега.
— О, не. С Алисдър се боря всеки път, когато взема ножиците в ръка. Трябва да му послужиш за пример.
— Тръгваме в събота.
— Защо? Пътуването отнема само три дни.
— Не и върху тромав слон.
— Не можеш ли да го оставиш с Морган Фор?
Дръмонд се изсмя при мисълта за последния път, когато беше изоставил Лонгфелоу.
— Когато напуснах лондонския Тауър без него, бях стигнал едва до Билингсгейт, когато той започна да тръби така високо, че можеше да събуди и французите. Щом започна да разбива стените, го пуснаха.
Тя също се засмя.
— Сигурно е било страхотна гледка, Лонгфелоу да си пробива път след тебе в Лондон. Някои от улиците са по-тесни от него.
Отново лъжа. Клеър никога не беше стъпвала в Лондон. Тази жена лесно би могла да пътува до Лондон — да посети баща си.
Ако знаеше произхода си. Но колкото повече я изучаваше, толкова повече се убеждаваше, че тя не знае нищо за него. Жадуваше да опознае тази жена, да научи миналото й и нуждите на сърцето й.
— Кога си била там?
— Никога. Но познавам много хора, които са ходили. Ред Дъглас, шериф Хей, дори Суин. Те разказват различни неща.
Обзе го облекчение, защото й вярваше.
— Искаш ли да отидеш?
— Не, Дръмонд. Наистина съм доволна тук. Кажи ми, как успяваш да ходиш на лов и да оставяш Лонгфелоу тук?
— Той има много чувствителен нос. Старият му пазач се кълнеше, че животното може да подуши толкова надалече, колкото надалече вижда орелът. Мисля, че е вярно, но се колебая дали да го пробвам.
— Ще се откажем от товарната кола ли?
— Да, освен ако не искаш да яздиш заедно с мене върху Лонгфелоу? Палатка ще ни пази от природните стихии и любопитните очи.
— Мислиш да… да… — На лицето й беше изписана скромността на девица. — Да правиш това върху слона?
— Нямаш ли никакъв вкус към приключенията, любима?
— Съмнявам се, че ще се отпусна, Дръмонд.
— Искаш да кажеш, ако започна да галя гърдите ти. — Той се протегна, действията му отразяваха думите му. Докато я галеше, реши, че е по-надарена от Клеър. Последния път, когато беше видял съпругата си, тя беше наедряла от детето и гърдите й също се бяха уголемили.
Толкова много разлики имаше, а той беше прекалено зает да я нарича прелюбодейка, за да ги види. Сега вече забелязваше и даровете, на които се наслаждаваше, и красотата, която ценеше. Но тази жена беше спечелила и сърцето му.
Тя се облегна на ръката му, затвори очи, а устата й се изви в усмивка на истинско удоволствие.
— Доставям ли ти удоволствие?
Тя отвори едното си око.
— Глупави въпроси не са позволени.
— Ако ще пишем правилата на това примирие, аз бих забранил дрехите.
Очите й отново се затвориха.
— Няма да надничам, съпруже.
Вратата беше залостена. Можеше да й се наслаждава на спокойствие. Бавно свали дрехите й, а после и своите. По кожата му пробягаха тръпки на очакване, които се спряха в слабините му, но той обузда своето желание и се посвети на нейното. Коленичи пред огнището и застана с лице срещу нея, взе я в прегръдките си и я целуна бавно и продължително. Тя стана нетърпелива и заби пръсти в раменете му, накланяйки главата си на една страна, за да задълбочи целувката. Когато езикът й се втурна навътре, той го засмука нежно, тя изстена и се залюля срещу него.
Той се отдръпна и изчака, докато отвори очи. Замечтаното й изражение засили гордостта му и удължи други част от тялото му.
— Бавно, любов моя. Искам да те вкуся бавно.
— Да ме вкусиш — промърмори тя. — Харесва ми как звучи.
Само някоя лека жена или девственица би могла да говори толкова непринудено.
— Останалата част ще ти хареса още повече — пошегува се той и отново започна да я целува.
Когато реши, че вече е останала без дъх и без сили да протестира, той отново се отдръпна. За негова изненада тя го взе в ръката си и попита:
— А аз как да те вкуся?
Не беше Клеър. В никакъв случай.
— Ще те науча, любима. — Той отмести ръката й. Тя сви красивите си устни и отметна назад косата си.
Гърдите й му кимаха, той я хвана през кръста и я повдигна. Вкусът на пирен по зърната й възбуди апетита му, но той обузда страстта си и се прехвърли на другата й гърда.
Тя потрепера и изстена, после зарови пухкавите си пръсти в косата му и не ги отпусна. Ненужен, но крайно изразителен жест, защото дори и войната на цял клан не би могла да отвлече вниманието му тази вечер. Гърдите й бяха меки като пух — във възбуждащ контраст с твърдите й зърна.