Нетърпелив да получи по-голяма наслада, той я положи върху одеялото и започна да се спуска по тялото й, докато бузата му не опря на бедрото й.
Огънят засъска, когато пламъците обхванаха сухия пън.
— Какво си намислил, Дръмонд? — попита тя тихо и задъхано.
— Намислил съм да си доставя удоволствие като твой съпруг. — Той разтвори краката й и раздели с пръсти подобните на венчелистче гънки на съкровището й. — Загубила си луничката, която имаше върху…
— Дръмонд Макуин! Ще ме лишиш от достойнство.
— Търся само любимата си играчка.
Той я вкуси и при допира на устните му тя изстена:
— О, Боже!
Той прошепна до кожата й с вкус на мед:
— Опитай се да призовеш свети Ниниан. На мене той ми върши добра работа.
Той я люби така, докато тя не започна да се извива и да призовава цяла дузина светии. Възбуден и готов, той се придвижи по-нагоре върху нея. Ръцете й лежаха отпуснати отстрани, но пръстите й все още бяха вкопчени в одеялото. Косата й беше разпиляна като златна локва, а отблясъкът от огъня придаваше на кожата й цвят на стара слонова кост. Забеляза белега по-светла кожа на рамото й.
Волята му вече достатъчно беше подложена на изпитание и мъжествеността му безпогрешно намери мястото, което търсеше. Докато проникваше в невероятната й мекота, той различи стар белег под новозарасналата кожа.
Малък тъп меч.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Седнал на сянка под навеса на Лонгфелоу, Дръмонд приготвяше такъмите, които щяха да послужат като седло на слона при пътуването. В срещуположната страна на двора жена му разговаряше с Елтън Сингър. Подобно на неразгадан ребус въпросът за самоличността й го измъчваше. В увереността си, че тя е натрапница, той беше разгледал дилемата само от една гледна точка: неговата собствена.
Стотици пъти, откакто беше зърнал старото клеймо под новия белег, беше мислил да я попита направо. Въпросът винаги замираше на устните му, защото се страхуваше, че тя ще продължи с измамата. И защо не? Беше я наричал курва. Беше търсил недостатъците й. Беше я заплашвал да отведе Алисдър. Как би могла да вярва на човек, който й беше причинил толкова много злини? Отговорът го натъжаваше, защото в сърцето си осъзнаваше, че се е държал жестоко с нея.
Както често му се случваше, Дръмонд се замисли за онази Клеър, която той си спомняше. За последен път я беше видял по Нова година, три месеца преди петнадесетия й рожден ден и четири месеца преди раждането на Алисдър. За Нова година й беше подарил топ фино бяло кадифе. Тя беше изпискала от радост и беше прекарала вечерта в избиране на различни модели рокли. Беше детска проява, типична за възрастта й. Нямаше никакви отговорности в замъка Макуин, никакви задължения, които да помогнат на отрасналата в манастир англичанка да се приспособи. Израстването и опитът й бяха дошли по-късно, след залавянето на Дръмонд, след бягството й от Шотландия.
Всяка жена би помъдряла за седем години, особено при тези условия. Погледни я сега, помисли си с гордост Дръмонд, докато я наблюдаваше как съветва и окуражава бившия пияница и разкаял се побойник на жени. С търпението и разбирането си тя беше подобрила живота на Сингър.
Дали би могъл да греши за девствеността й? Едва ли, макар че не бе любил жена от седем години. Не, не беше така. Не беше спал с жена от седем години. Още повече, че никога досега не беше обичал жена, не и така, както обичаше нея. За краткото време, прекарано заедно, тя го беше научила да цени свободата си и да се радва дори и на най-малките дарове на живота. Беше го окуражила да поведе хората на Феърхоуп и да гледа към бъдещето. В нейно присъствие се чувстваше като крал, с целия свят в краката му.
Не можеше да рискува да я загуби. И все пак трябваше да узнае истината, а само тя можеше да му я каже. Трябваше да изчака и с всяка своя дума и постъпка да й показва, че заслужава доверието й. Инстинктивно усещаше, че тази жена, без която не можеше, без която нямаше да живее, беше поела голям риск.
Той се усмихна, когато завърши подготовката на пътуването им до Дъмфрис, защото знаеше начина, по който можеше да спечели доверието й.
На път за замъка Дъглас Евелин отказа да язди кон или да се качи върху Лонгфелоу, така че наеха каруцар. Заради счупени колела и необходимостта да се избират най-добрите, но и най-дълги пътища, пътуването им се удължи с два дни. Хората бяха обхванати от лошо настроение, но всяка вечер Дръмонд успяваше дипломатично да успокои мъжете, докато Бърти се грижеше за конете.
В замъка Дъглас Джоана настани Алисдър в една стая с Бърти и се върна при Дръмонд. Завари го да се взира през прозореца на спалнята им. Току-що подстриганата му коса подчертаваше широките му рамене, но опънатите мускули на врата му издаваха напрежението му. Беше облечен в кожена туника и кафяви панталони под карираната си наметка. Той отиде до леглото и взе червената кадифена туника, украсена със семейния символ на Макуин. Джоана знаеше, че смята да облече дрехата за аудиенцията си при краля и беше изненадана, когато той я хвърли в ъгъла.