— Ще бъде измачкана довечера — каза тя. Той се облегна на перваза.
— Кой ще забележи няколко гънки, когато шотландски вожд пада на колене?
Тя не отговори. За да избегне неспокойното суетене, прекоси стаята и се престори, че се интересува от кръста на стената и пискюлите, които висяха около леглото. Тишината ставаше все по-напрегната.
— Значи си решил да се закълнеш във вярност на Ред Дъглас и на краля?
Дръмонд се отдалечи от стената и се приближи към долния край на леглото.
— Ако не го направя, ще дойдеш ли с мене в Шотландия?
Тя си пое дълбоко дъх и се загледа във възглавничките на пръстите си. Въпросът криеше риск за живота му. Тя лесно можеше да каже на Ред Дъглас, че Дръмонд смята да бяга. Шансовете му, а вероятно и животът му, бяха обречени на провал, защото Дъглас щеше да задържи Дръмонд до заплануваната аудиенция. Едуард II можеше да върне мъжа, който тя обичаше, обратно в затвора или да изпълни ужасното наказание, което Ред Дъглас беше описал.
Когато се осмели да вдигне поглед, видя, че Дръмонд я наблюдава, а красивите му очи излъчваха уязвимост. Вождът на Макуин й беше поверил живота си. По гръбнака й пробягнаха ледени тръпки, но тя протегна ръка към него. Той я взе и я допря до устните си.
— Ще тръгнеш ли с мене, любима?
Изпълнена с любов, тя прокара пръстите си през неговите.
— А какво ще стане с хората във Феърхоуп?
Той се усмихна накриво.
— Не те е грижа за себе си или за трудностите, които те очакват в Шотландия. Първата ти мисъл винаги е за другите.
— Аз ще оцелея в Шотландия.
— Защото жена ми е в цветущо здраве.
Подобно на задържан, който се бори за свободата си, истината, която трябваше да изрече, напираше в нея. Тя отвори уста, но нещо в нея я накара да спре.
Той повдигна умоляващо вежди, стисна нежно ръката й прошепна:
— Обичам те.
Сърцето й се изпълни с краткотрайна радост. Той я обичаше и искаше да я вземе със себе си. Съвместният им живот беше сигурен. Не можеше повече да крие самоличност та си. Ако Дръмонд можеше да й повери живота си, значи и тя трябваше да му довери своя.
— Аз не съм твоята съпруга.
— Зная. — Той се усмихна дяволито и добави: — Благодаря ти за дара на твоята непорочност.
Изненадана, тя не знаеше дали да му се развика, че не й е казал веднага, или да се хвърли в обятията му и да се тревожи за това по-късно. Недоумението му сложи край на нерешителността й.
— Аз съм сестрата на Клеър.
Той сякаш я подканяше да продължи с питащия си поглед.
— Името ти е…
— О! — Тя почти се полюшна от собствената си недосетливост. — Джоана, Джоана Бенисън.
Това явно го обърка, защото наклони глава на една страна.
— Алисдър вярва, че си мъртва.
— Както и всички останали, с изключение на Бърти и сестра Маргарет. И, разбира се, Меридин.
Той си пое дълбоко дъх.
— Къде е Клеър?
Джоана рухна. Той я хвана и я притисна към себе си. Не беше споделяла мъката си толкова дълго време, а животът й с Дръмонд беше върнал всички спомени.
— В гроба, който носи моето име.
Той започна леко да я люлее.
— Какво се е случило?
Между хлипанията си тя му разказа за сестринската им връзка, за смъртта на Клеър, за обещанието на Джоана да се грижи за Алисдър.
— Горкото момиче.
Гърдите му потрепераха. Тя подозираше, че той сдържа собствената си мъка. Когато бурята от тъга отмина, Джоана вдигна поглед към него.
— Имах шанса да изградя живот за себе си и Алисдър. Можеш ли да ми простиш, че те излъгах?
Той извади кърпа от торбичката си.
— Избърши сълзите си… Джоана.
Нежната милувка на думите му отново предизвика ридания.
— Какво има? — попита той, като бършеше очите й и целуваше всяка нейна сълза.
Тя се опита да се овладее.
— Мечтаех си да чуя как ме наричаш с моето име. Мислех, че никога няма да го чуя от устните ти.
— Да го повторя ли пак? Джоана, Джоана, Джоана. — Напевният му, успокоителен глас превърна името й в поема.
Тя се усмихна през сълзи.
— Това е достатъчно, мили.
Той я заведе до леглото и седна до нея.
— Защо се изгори? Имаш същото клеймо като Клеър.
— Не съвсем. Въпреки че бяхме близначки, моето клеймо е обърнато обратно. Мислех, че ще забележиш.