Лицето му пребледня и се вкамени.
— Близначки?
— Да. Има ли някакво значение?
Той се втренчи в отсрещната стена, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно. Накрая каза:
— Родени сте на деветнадесети март хиляда двеста осемдесет и шеста година.
— Да.
Той докосна изгореното й рамо, после ръката му обхвана брадичката й.
— Знаеш ли кой е поставил клеймото и защо?
Както винаги, тя зае отбранителна позиция.
— Не, нито пък искам да знам кои са били родителите ми. Изоставили са ни с Клеър. Нямам какво да им дам. Ако белегът или липсата ми на потекло те тревожи, тогава искрено съжалявам, защото никога няма да потърся семейството си.
Той се изпъна на леглото и затвори очи.
— Не се тревожи за потеклото си, Джоана, защото аз имам роднини и семейни традиции и за двама ни.
— Ще се закълнеш ли във вярност?
— Да, сега вече с удоволствие. Имам две прекрасни причини, за да се установя във Феърхоуп.
— О, Дръмонд. — Тя се сгуши до него и той я прегърна.
В обятията му се чувстваше като в рая, а Дръмонд не спираше да повтаря името й отново и отново. Джоана — едната от дъщерите близначки, родили се в нощта, когато Александър, последният крал на Шотландия, беше намерил смъртта си.
Товарът на самоличността й спираше дъха на Дръмонд и го изпълваше със страхопочитание. Кралят на Англия, Едуард I, беше открил момичетата, беше ги жигосал с позорния тъп меч и ги беше затворил в абатството Скарбъро. Години по-късно, като проява на висша жестокост, беше дал дъщерята на кралския дом Дънкел за съпруга на вожда на могъщия клан Макуин. Беше сложил под носа им едната шотландска принцеса и вероятно беше възнамерявал да държи Джоана като заложница. Само смъртта на Клеър и решителността на Джоана бяха провалили втората част от замисъла му.
Дръмонд се зарадва заради народа си, но бързо изтрезня под тежестта на новата отговорност. Ако новината за съществуването на Джоана стигнеше до Шотландия, щеше да настане истински ад. Клановете щяха да се обединят около нея и да задрънчат с мечовете си. Алисдър го очакваше бъдеще на политически интриги. Дъщерите им щяха да станат разменна монета при сключването на съюзи, пешки върху огромната шахматна дъска на европейската аристокрация.
Но не и ако Дръмонд запазеше в тайна произхода им, привилегия и товар, който сам трябваше да поеме.
— Дръмонд Макуин!
По сърдития й тон се досети, че е загазил.
Тя се измъкна от прегръдката му и стана от леглото. Очите й бяха гневно присвити, юмруците й бяха опрени на кръста.
— Ти ми лепна недостатъците на Клеър.
Разкъсван от угризения, Дръмонд я погледна умолително.
— Тя истински скърбеше за малкия Евандер. Искрено съжалявам и го повтарям често в молитвите си.
— А другите обвинения?
Той въздъхна.
— Признавам, че ги пораздуха, за да съответстват на целите ми. Исках да открия коя си. — Снишил глас, той добави: — Тя ми изневери.
Гневът й се стопи.
— Зная. Тя ми каза. Но е имала основателни причини, Дръмонд. Принц Едуард й обещал да се застъпи пред баща си за тебе. Сега той е крал на Англия. Този тъп трол.
Дръмонд се засмя с горчивина.
— По-добре той, отколкото аз.
— Кълна се, че ще ти бъда добра съпруга.
Тя изглеждаше все още разстроена и Дръмонд се надяваше да сложи край на меланхолията й. Знаеше правилния начин.
— Невъзможно.
Това привлече вниманието й.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, много просто. Не сме изричали брачните си обети пред свещеник, така че не можеш да ми бъдеш съпруга.
Погледът й заблестя гневно.
— Няма да ти бъда любовница.
— Не. Ще станеш доживотната ми другарка веднага щом намерим свещеник.
Погледът й потърси неговия и той си помисли, че никога не е изглеждала така привлекателна и красива, както сега.
— Не разбирам — прошепна тя.
Като прикриваше възбудата си, той я хвана за ръката.
— Ти, Клеър Джоана Макуин, ще кажеш брачния си обет.
Осъзнаването на идеята му я прати право в прегръдките му.
— О, Дръмонд. Ти си прекалено умен за думи и лоши крале.
Той я притисна към себе си.
— А ти си прекалено съблазнителна, за да може човек да ти устои.
Тя преглътна и погледна към вратата.
— Сега ли ще ме любиш?
— Винаги ще те любя? — Обви с ръка врага й и сведе устни към нейните. Това беше целувка на обещания, на принадлежност и страст, която нито мястото, нито времето щяха да променят. Съзнавайки, че ще се поддаде на предателските нужди на тялото си, Дръмонд се отдръпна.
— Ще поканим сестра Маргарет за свидетел, когато потвърждаваме обета си.