— Така ще си мислят всички. Че потвърждаваме обета си.
Освен това той смяташе да поговори със сестра Маргарет и да потвърди произхода на Джоана.
— По-умна си дори и от оксфордски учен, скъпоценна любов моя, но трябва да продължиш да се наричаш „Клеър“, защото не знаем кой друг би могъл да знае, че е имала сестра.
— Това не ме затруднява, защото много я обичах.
— Значи е решено.
Тя обгърна с ръце тялото си.
— Как ще застана отново лице в лице с Едуард?
Дръмонд си беше мислил, че последната изненада вече е останала зад гърба му.
— Отново:
Прекрасните й черти се намръщиха разтревожено.
— Беше дошъл заедно с баща си да отведат Клеър в Шотландия при тебе. Старият крал ми нареди да не се мяркам по време на посещението им. Не зная защо. Късно една вечер отидох до килера да проверя провизиите за деня — ръководех стопанската дейност в абатството.
Скъпите спомени изпълниха Дръмонд с надежда.
— Способната, оправна Джоана. Така те наричаше Клеър. И какво друго за Едуард?
— Видях го в кухнята. Ситуацията беше много странна.
— Какво и беше странното?
— Беше с някакъв друг младеж, доста мургав, не по-висок от мене и само няколко години по-възрастен. Говореха на френски, но прекалено бързо, а и диалектът беше необичаен. Зная, че езикът звучи романтично, но ми се стори, че си говореха прекалено интимно. — Тя сви рамене, очевидно нямаше обяснение.
Дори в лондонския Тауър до Дръмонд бяха достигали слухове за необичайната привързаност на новия крал към гасконския рицар Пиер Гавестън. Дали Джоана беше станала свидетелка на онова, за което останалите само подозираха?
Дръмонд беше обхванат от страх при мисълта за тази възможност.
— Те видяха ли те?
— Да, но аз им казах, че съм Клеър.
Истината за изневярата на Клеър проблесна като светкавица в ума на Дръмонд. Младият принц Едуард е смятал, че тя е станала свидетелка на нечестивата му привързаност към Пиер Гавестън. Само за да я дискредитира, принцът я беше въвлякъл в тази връзка. Ако тя го беше издала, никой нямаше да повярва на думите на известна прелюбодейка. Колко хитро и типично за Плантагенет. И колко тъжно за Клеър, която е била твърде невинна, за да разбере онова, от което се е страхувал Едуард.
— Какво има, Дръмонд? — Тя коленичи в краката му с очи, изпълнени със загриженост, а най-хубавата й зелена рокля се разпростря върху пода.
— Няма нищо. Не се тревожи. — Но сърцето му се късаше заради младата жена, неговата съпруга, която беше продала верността си на извратения принц срещу обещанието за освобождаването на съпруга й. Дръмонд беше благословен сред мъжете, защото и двете шотландски принцеси бяха негови жени, и двете го обичаха много. Той се закле безмълвно да защитава останалата жива принцеса с живота си и с лъжливата си клетва за вярност към недостойния крал.
— Дръмонд, аз няма да те посрамя. Изобщо не приличам на Клеър.
Натъжен, че тя е изтълкувала погрешно мълчанието му, той обви с ръце лицето й.
— Напротив, Джоана, приличаш, защото тя беше красиво момиче.
— Исках да кажа…
— Зная. — Гой пъхна ръце под мишниците й и я повдигна в скута си. — Не е било по нейна вина.
— Значи й прощаваш?
Наистина й прощаваше. Поне това дължеше на Клеър. Почувства как изведнъж му олекна.
— Да, ще кажа една молитва за нея на вечерня.
Сърцето на Джоана се изпълни с радост и тя се сгуши в него.
— Само не я казвай на свети Ниниан.
Той се засмя.
— Лесно е да ме накараш да започна да призовавам любимия си светец. Притеснява ме онова, което предстои да направи Едуард Втори.
По-късно същата вечер, с Джоана от едната му страна, Дръмонд пристъпи в голямата зала на замъка Дъглас. На високата маса, между едрия Ред Дъглас и мургавия Пиер Гавестън, беше седнал Едуард Плантагенет, крал на цяла Англия и защитник на вярата.
Гледката накара Дръмонд да се усмихне. Той знаеше доста повече за този мъж от останалите хора.
Сред врявата, която вдигнаха хората на Дъглас, Дръмонд дочу гласа на Джоана.
— Какво те развеселява толкова?
Джоана. Неговата любов. Той я погледна и видя, че кафявите й очи са изпълнени с щастие. Беше облечена в нова кадифена наметка с цвят на ръжда, обшита по края с лисичи кожи. Великолепната й коса беше завита на тила и покрита с бяло було. Върху нея имаше гирлянд от сух пирен, който приличаше на короната, която тя заслужаваше да носи.
Едва когато остарееха и дъщерите им бяха щастливо омъжени, можеше да й каже истината. Изпълнен с голяма гордост, Дръмонд отклони въпроса на жена си.
— Какво мислиш за краля, любима?
Тя се изчерви и огледа подиума. После прошепна, прикривайки устата си с ръка: