— Бузите му са станали по-дебели, а устата му по-отпусната.
— Какво, нима няма да възхвалиш хубавата външност на Плантагенета?
Тя бавно огледа лицето на Дръмонд, после погледът й се премести върху туниката му.
— Ти си хиляди пъти по-приятен за очите и сърцето ми.
— Много ме ласкаеш, мила.
— За много години напред, надявам се.
Той сложи дланта й върху своята ръка.
— Както и аз. Ще започваме ли?
Нетърпелив да приключи по-бързо предстоящият фарс, Дръмонд тръгна по дългата пътека през подобната на пещера зала. Ножницата му се удряше в бедрото и той се почуди какво ли ще каже Едуард, когато видеше острието вътре.
Освен това се замисли как ли щяха да реагират хората от клана му и осъзна, че щяха да го заклеймят заради постъпката му. Никога повече нямаше да може да претендира за титлата на вожд. В замяна на това нито на Джоана, нито на Алисдър щеше да им се наложи да носят кървавата корона на Шотландия.
Вдигнала високо кралската си глава и с поглед, прикован в краля, Джоана пристъпваше грациозно до Дръмонд. При преминаването им шумът стихваше и мъжете от тълпата й хвърляха одобрителни погледи. Тя ги заслужаваше.
Перпендикулярен на останалите маси, подиумът беше покрит с лилаво кадифе и украсен със златни нишки. Покрити със скъпоценни камъни бокали и чинии със сирена и черен хляб ознаменуваха началото на празника.
Докато Дръмонд и Джоана се приближаваха, Ред Дъглас понечи да стане, но после се сети за обноските си. Когато Едуард се изправи, всички в залата станаха на крака.
Дръмонд се поклони от кръста. Реверансът на Джоана беше наистина кралски и погледът му се замъгли от гордост заради гледката, която тя представляваше.
Когато се изправяше, тя прошепна така, че само той да я чуе.
— Запомни, съпруже. Кралят е обикновен мъж с мазни пръсти и трохи в брадата.
Смехът едва не задави Дръмонд. Само неговата Джоана можеше да намери нещо смешно при такъв тържествен случай.
В неведение за невинната й забележка Едуард остави бокала си, заобиколи масата и се насочи към тях. Ред Дъглас го последва.
Когато и двамата мъже застанаха пред Джоана и Дръмонд, тя прокара пръсти през неговите. Дръмонд официално я държеше за ръката напред.
Кралят я изгледа внимателно и Дръмонд усети, че зад погледа му се крие страх.
— Лейди Клеър.
— Ваше Височество — отвърна тя. — Дано Бог да ви дари с дълголетие.
Едуард Втори примигна, а после кимна в отговор.
Изпълнила ролята си, Джоана отстъпи встрани, но Дръмонд я усещаше до себе си, как го подкрепя, как го насърчава да остане силен и непоклатим. Не можеше да постъпи по друг начин, защото беше прекалено горд.
Накланяйки глава назад, Едуард погледна покрай тънкия си нос надолу към Дръмонд. Достатъчно високо, така че всички да чуят, той попита:
— Какво казвате вие, вожде на клана Макуин?
Дръмонд си помисли за щастливите години на благоденствие, които му предстояха, години, изпълнени с мир и прекарани в компанията на жената, която обичаше. Тя щеше да му роди деца, той щеше да ги подготви за живота. Обзет от щастие, каквото никога преди не беше изпитвал, той наведе глава и прегъна едното си коляно.
— Обявявам се за ваш слуга и се оставям на милостта ви, Ваша Светлост.
— Тогава се изправете и се веселете — отвърна кралят. — Но преди това ми дайте меча си.
Дръмонд преглътна страха си и се изправи. С твърда ръка той извади счупения меч от ножницата и му го подаде.
Ред Дъглас ахна от изненада. Сред тълпата се разнесе шепот.
Едуард пое оръжието.
— Давате ми символа на баща ми, тъпия меч на Къртана, така ли?
— Не. Ако това удовлетворява Ваше Височество, давам ви счупения меч на Дръмонд Макуин.
Сините очи на Едуард огледаха внимателно острието, преди да го върне.
— Баща ми имаше традиция да чупи мечовете на враговете си. Заповядвам ви да носите истински меч, лорд Дръмонд, и да го владеете добре в името на мира. Това би задоволило лорд Дъглас.
Дръмонд прибра оръжието в ножницата.
— Съгласен съм.
Дъглас плесна с ръце.
— Да ядем и да се веселим.
Въздъхвайки облекчено, Дръмонд хвана Джоана за ръката и я заведе до високата маса.
Часове по-късно, когато кралят най-накрая се сбогува, Джоана се обърна към Дръмонд.
— Ще се поразходиш ли с мене?
— Какво си намислила, любима?
Той изглеждаше толкова красив, че сърцето й затуптя по-бързо.
— Трябва ли да имам определена причина, за да се разходя на лунна светлина със съпруга си?
— Мотивите ти са подозрителни. — Той се усмихна и като я хващаше за ръката, пръстите му докоснаха гърдата й. — И много добре го знаеш.