Клеър му направи знак да се приближи и после каза:
— Господарю, запознайте се с Джон Хендъл, праведен християнин и отличен касапин.
Мъжът направо грейна.
— Добре дошли у дома, господарю Дръмонд, и слава на Бога. Какво се случи? Мислехме, че сте мъртъв?
Дръмонд не беше очаквал милост от Едуард I. Но Едуард II явно изпитваше някакво перверзно удоволствие да върне Дръмонд на жената, която го беше направила рогоносец. Макар това да се знаеше от всички, той нямаше намерение да го обсъжда с един касапин.
— Спасих се си правосъдието на стария крал.
Хемдъл кимна енергично.
— И се скрихте в Шотландия, докато той умре. Господ да благослови сина му, че ви е простил. Новият крал това е направил, нали?
— Аха. Няма да обсади Феърхоук Тауър, — „Освен ако не дойде за любовницата си“, помисли си Дръмонд.
— Нейно благородие ни е разказала всичко за вас — продължи касапинът. — Любимият ми разказ е как сте убили глиган, въоръжен само с кама. Той е любим и на Алисдър. Детето ви мисли за светец.
Изненадан, Дръмонд погледна, жената до себе си. Навела глава, тя си играеше с розовите панделки, които украсяваха кошницата й. Защо ли е съчинила тази истории? Беше пълна измислица. Никои нормален човек не можеше да убие глиган без копие и меч. Почти напълно объркан, Дръмонд се почувства горд, че е говорила само хубави неща за него пред сина му.
Решавайки, че трябва да каже нещо, той изрече първите думи, които дойдоха в ума му:
— Нейно благородие прекалено много ме ласкае.
Джон Хендъл се усмихна мило.
— Такава си с тя, милорд. Няма по-мил и щедър човек от нея. Тя получава същата дажба торф като останалите. Ако има нужда от защита, веднага ще сменя сатъра с меч.
Дръмонд беше очаквал презрение от хората. След освобождаването си през април, той беше протакал решението си да се подчини на заповедта на Едуард II да живее във Феърхоуп Тауър. Лонгфелоу беше надебелял по ливадите на Англия.
Дръмонд не беше очаквал обективност от хората във Феърхоуп. Трябваше да провери лоялността им. Дали този месар щеше да потвърди подозренията му, че съпругата му все още забавляваше новокоронясания Плантагенет? С тази мисъл Дръмонд посочи късовете месо.
— Запасите ти изглеждат напълно готови дори и за новия ни суверен.
Джон Хендъл наклони озадачен главата си настрани.
— Свинското? Той не обичаше ли повече говеждо?
Така… значи месарят беше запознат с предпочитанията на крал Едуард… Без съмнение той отделяше специално внимание на монарха при всяко негово посещение във Феърхоуп Тауър. Като хвърли поглед на невярната си съпруга, Дръмонд почувства как у него отново се надига старият му гняв. После попита касапина:
— Негово Кралско височество ли ти е казвал това?
Сякаш ръгнат с нещо, месарят се скова.
— Кралят не разговаря с такива като мене.
Дръмонд предчувстваше победата си, сега щеше да хване в първата й лъжа. Съвсем небрежно той попита:
— Тогава откъде знаеш, че предпочита говеждо пред свинско?
— Брат Джулиан твърди, че е така. Той го е чул от игумена на абатството Суитхарт, който пък го е чул от самия архиепископ, когато той е бил в Карлайл, за да въздигне в светейшество онзи уелсец. Вие друго ли знаете?
Дръмонд се обърка, понесен внезапно сред море от недоразумения. Съпругата му отмести поглед, но не преди да забележи разочарованието в очите й. Той се засрами и се опита да измисли някакъв отговор. Месарят изглеждаше напълно стъписан както от плана на Дръмонд, така и от реакцията на жена му.
Като се надяваше да се измъкне, Дръмонд се усмихна изкуствено:
— Истина е, че новият ни крал предпочита говеждото пред свинското, но мисля, че ще промени мнението си, ако види това прясно месо.
Клеър повдигна вежди и се намръщи възмутена.
Месарят се изпъна сковано.
— Благодаря, господарю.
Нетърпелив да излезе заедно с жена си, Дръмонд протегна ръката си.
Като го пренебрегна напълно, с пресилена любезност тя се обърна към месаря.
— Джон, изпрати един бут от това месо за милостивия ни господар. — После излезе първа, така както бяха влезли.
След като се озова на улицата, тя се отправи към работилницата на тъкача. Опитвайки се да надвика тракането на становете, Дръмонд отново реши да провери разказите на Едуард Плантагенет за флиртовете му със съпругата на Дръмонд. Тъкачът беше верен на Клеър, както и обущарят, момичето на пазара и свещарят.
За изненада на Дръмонд всеки, с когото разговаряше, му разказваше история за неговата смелост, която съперничеше или превишаваше разказа на месаря, С протрито и оръфано въже той беше слязъл по тясна и опасна долчинка и беше спасил своенравно дете. И всичките разкази за геройства идваха от Клеър Макуин. Защо трябваше първо да му сложи рога, а след това да измисля тези приказки?