Когато излязоха от магазина за свещи, тя се обърна към Дръмонд:
— Това са добри хора и не заслужават да ги използваш като пионки в глупавата си игра.
Тя говореше истината. И той смяташе, че хората са честни, искрени и наистина доволни да го видят сред тях. Но тяхната благодарност не я оневиняваше.
— Отричаш ли връзката си с Едуард? — настоя той.
— Не отричам, че една тринадесетгодишна булка може лесно да стане жертва на принц.
— Никоя свястна шотландка не би вдигнала доброволно краката си за един англичанин.
— Какво ще кажеш за наследничките на Дъглас, които се омъжиха за английски благородници?
Как смееше да бъде толкова образована и логична, когато ставаше дума за изневярата й, сякаш не беше имала никакъв избор.
— Не ме интересуват тези хора от равнините.
— Аз също нямах избор.
— Трябваше да потърсиш съвета ми — възпротиви се той.
Тя се доближи толкова близо до него, че дрехите им се докоснаха.
— Заклевам се в душата на Алисдър, че тогава нямах възможност да те търся, Дръмонд!
Проницателният й поглед докосна душата му и той отново си помисли колко се е променило държанието й.
Колкото повече я гледаше, толкова повече се уверяваше, че и външният й вид също се е променил. Беше загубила детските си лунички и вече не пърхаше с мигли, за да привлече вниманието и възхищението му, Очевидно не държеше вече на тях.
Но той щеше да получи онова, което искаше от нея.
— Доста смели думи от твоя страна.
Тя му се усмихна насила.
— Ти си смел мъж.
Той забеляза, че му харесва начинът, по който слънцето придаваше на кожата й цвят на сметана, а и всеки мъж би се възхитил на топлите й кафяви очи и изразителната й уста. Животът му щеше да бъде по-лесен, ако и характерът й беше така приятен. Ех, и моралът й да беше така безупречен.
— Мога да стана и още по-смел — изръмжа той.
— Тогава покажи куража си на сина си — отряза го тя. — Сигурна съм, че ще оцени проявата на животинско поведение повече от мене.
Той се сви при хапливите й думи.
— Ядосана ли си ми?
Тя пусна вече пълната кошница.
— Да. Прекарах по-голямата част от деня да те наблюдавам как се опитваш да ме изкараш проститутка пред моите хора. Те ме уважават и търсят моите съвети. А сега, ако ме извиниш, трябва да поработя със счетоводните книги и да нагледам прислугата.
Само баща му беше успявал да го скастри така жестоко.
— Накарай иконома ти да го направи.
— Аз съм си иконом.
Умът му изведнъж отказа да го проумее.
— Ти?
Чу се някаква камбана.
— Четири часа е — каза тя. — Алисдър сигурно е приключил с уроците си. Обеща да му покажеш слона. Надявам се, че няма да го разочароваш. Вечеряме в осем часа.
След тези думи тя се обърна и започна да изкачва стръмните стълби на кулата. Дръмонд я наблюдавай как се отдалечава: стегнатия й гръб, люлеещите се хълбоци, празните й ръце.
— Забрави нещо — извика той след нея.
Тя се извърна и го погледна. Справедливият й гняв раздвижи кръвта му. Изглеждаше като жена, готова да защитава дома си.
Напълно непочтително, той продължи:
— Според разказа на свещаря, когато съм влизал битка с Едуард I, ти винаги си награждавала рицарството с прощална целувка. Мисля, че завръщането ми от света на мъртвите заслужава такава изява на привързаност.
Тя се приближи към него. Почувствал се като кавалер от разказите, които беше чул днес, той се приготви да получи ласките й. После щеше да я упрекне, а можеше и да се въздържи.
Вместо обаче да го целуне, както той очакваше, тя грабна кошницата си.
— Върви по дяволите!
Докато се отдалечаваше с бързи и решителни стъпки, Дръмонд продължи да й се възхищава. Не трябваше да прави заключение, но, по дяволите, тя го караше да се чувства като безполезно украшение в собствения му дом. Освен това изваждаше наяве хлапето у него. Изведнъж ужасно му се прииска да хукне след нея по стълбите и да я ощипе по задника. От предишния си опит знаеше как ще реагира тя.
С тази приятна мисъл той започна да си представя предстоящата нощ.
Джоана тъкмо беше притиснала восъка към писмото до сестра Маргарет, в което я осведомяваше за завръщането на Дръмонд, когато Бърти Стейпълдън влезе в дневната.
С шапка в ръка и загрижена физиономия, която набръчкваше челото му, той се облегна на затворената врата. Носеше обемиста туника, захваната с колан на хълбоците му, и къси бухнали панталони, които сам беше кърпил.