— Трябваше да бъда тук, за да ви предупредя за пристигането му.
Доволна от лоялността му, тя се опита да омаловажи ситуацията.
— Тогава кой щеше да заведе Алисдър на риба?
Като човек, който обичаше забавленията и имаше слабост към тлъстата пъстърва и лова, вдовецът беше неизменен спътник в живота на Джоана. Както винаги, той пое ролята на наставник.
— Мислили ли сте какво ще правите?
— Почти за нищо друго не съм мислила. Изглежда, ще трябва да се науча как да му бъда съпруга.
— Евелин ми каза, че той е настоял да заеме вашето място на масата тази вечер.
Тя сви рамене.
— Винаги съм смятала това просто за церемония.
— И е вързал примамка пред носа на Алисдър, за да не се поддава на желанията си да скита късно вечер между бойниците на кулата.
Джоана се разнежи. Едва ли би обичала Алисдър повече, дори и да му беше истинска майка. Когато изпитанията на майчинството я тревожеха, Бърти винаги беше до нея, за да й помогне.
— Съмнявам се, че скоро ще използва тази закана. Един слон е винаги по-впечатляващ.
— Откъде лорд Дръмонд се е сдобил с това същество?
Тя се втренчи в сандъка за дрехи, който доминираше в стаята, така както неговият собственик властваше в мислите й.
— Не зная, но това поне е безопасна тема, която мога да обсъждам с него.
— А за вас, скъпа приятелко?
Гальовното обръщение беше възникнало в нощта, когато съпругата му беше умряла. Тогава Бърти беше отчаян и самотен и Джоана го беше окуражила да излее душата си пред нея. Тъжната случка беше заздравила приятелството им.
— Объркана съм, Бърти. Чувствам се уязвима, сякаш съм на крачка от пълния провал.
Той приближи едно дървено столче до масата, където беше седнала тя.
— Сигурно сте били шокирана, когато го видяхте.
— Не толкова, колкото когато ти го повика по име. Мислех го за натрапник.
Бърти се разсмя, но когато тя не се присъедини към смеха му, отново стана сериозен.
— Извинете ме, но предполагам, че той също е бил объркан, както и вие.
Джоана усети облекчение.
— Не бях помислила за това.
— Напълно нормално.
Старите й грешки започнаха да се изреждат пред нея като демоните около огъня на Вси светии.
— Трябваше да се заинтересувам за него — поне веднъж през всичките тези години.
— Защо? Старият Едуард не носеше прозвището „Чук за шотландците“ само защото се смяташе за дърводелец. Мразеше шотландците от планините повече и от уелсците. Никой не би очаквал, че ще подари живота на вожда, а и колкото по-малко Клеър Макуин общуваше с този Плантагенет, толкова по-добре. Ако бяхте писали от нейно име, можехте да привлечете вниманието към сина му.
Бърти знаеше за аферата на Клеър с Едуард II и беше напълно прав за опасността, която можеше да възникне. Според Дръмонд кралският любовник на Клеър не я беше забравил.
Джоана имаше по-големи тревоги в момента.
— Дръмонд е убеден, че аз съм любовница на новия крал.
— Защо?
— Изглежда, Едуард му го е казал.
— Господ да ни помага тогава, защото дори най-добрите хора казват, че от него ще излезе ужасен крал. Спомням си го като безполезен принц.
При други обстоятелства тя би се измъчвала от страшните предсказания за управлението на новия принц. За момента обаче си имаше собствени грижи.
— Кажи какво си спомняш за Дръмонд.
— Не бях много близо до него, разбирате ли? Имаше цял куп по-малки братя и роднини в онази крепост и планините. А и те най-често бяха извън нея, по войни и по набези. Но дори и сред тълпата той изпъкваше — горд като мъж, току-що произведен в рицар, още от деня, в който за първи път го видях. Баща му казваше, че е предопределен за велики дела.
— Дръмонд вярваше ли в това?
— Ако правилно си спомням, той се смееше и твърдеше, че това е бремето на родените на празника на Света Троица.
— Популярен ли беше?
— Да, но все пак беше първородният син, носеше благословията на баща си. Беше истински дявол с меч й дясната ръка и с кама в лявата.
Тъй като се нуждаеше от постъпка, която да се равнява на греха на Клеър, Джоана попита:
— Предполагам, че е имал метреси.
— Не бих могъл да зная — отвърна твърде бързо и отбранително Бърти.
— Разбира се, сега може да сме сигурни, че поведението му е прилично.
— Така е, защото не е довел жена със себе си.
— Само един уелсец, който говори много претенциозно, казва се Морган Фоур.
— Дали г-н Фоур ще се нуждае от стая в кулата?
Без злоба Бърти каза:
— Не, той е обитател на конюшните. — Той кимна към сандъка. — Виждам, че Амори не се е престарал да занесе горе багажа на лорд Дръмонд.