В коя стая, запита се тя за стотен път и отново не можа да си отговори. Бе принудена да се изправи пред голата истина, че нямаше никаква представа какво ще прави с Дръмонд Макуин.
— Все още не съм наредила на Амори да го стори.
— Можете да пратите Алисдър при мене, а вие да се преместите в неговата стая.
Феърхоуп Тауър нямаше стая за гости. Когато Ред Дъглас или шерифът Хей идваха на гости, Джоана по традиция отстъпваше своята спалня на важните гости. Бърти беше предложил временно разрешение на проблема със спането.
— Кажи на Евелин да премести нещата на Алисдър в твоята стая, а моите — в неговата, преди да започне да слага масата. Предай й да не споделя моите тайни или ще я изпратя обратно при семейството й.
— Ще й кажа, но тя вече гукаше като гълъбица, когато преди малко заговори за лорд Дръмонд. Рано или късно ще му разкаже всичко, което той поиска да узнае. Ако тя не го стори, тогава Алисдър ще го направи.
Това беше истина и Джоана трябваше да има готови отговори на всички въпроси на Дръмонд. Най-напред обаче трябваше да научи повече за него.
— Мислиш ли, че е обичал Клеър?
Бърти погледна към тавана.
— Никога не й го е казвал, въпреки че тя често го питаше. Бяха твърде млади, когато се ожениха — той на двадесет и три, а Клеър почти на тринадесет. Държеше се добре с нея, но никога не се отказа от флиртовете с други жени. Една от тях му роди двама синове. Горките дребосъчета умряха преди дори да проходят, или поне така твърдяха слуховете.
Джоана съзнаваше какво щеше да изпитва самата тя, ако съпругът й си вземеше метреса и тя имаше деца от него. Щеше да се чувства предадена, да започне да се съмнява в собствената си значимост. Горката Клеър. Тя трябваше да отпрати Дръмонд колкото се може по-бързо към планините при неговия клан.
— Съмнявам се, че ще остане — отвърна тя.
— Съмнявам се, че ще си тръгне.
Обзе я страх.
— Не говори така, Бърти. Може да си тръгне, преди да открие, че не съм Клеър.
— Печелили сте и срещу по-важни особи от него и може да ме канонизирате за светец, ако шерифът е доволен от присъствието му. Трудно ще преглътне новината.
Рамзи Хей, шериф на Дъмфрис, беше неин предан защитник, докато носеше жалейните дрехи. После се беше превърнал в неин ухажор. Въпреки че беше откровена и непреклонна в отношението си към него, той продължаваше да бъде все така настоятелен. Тя не се тревожеше, че други мъже ще й досаждат, тъй като Рамзи ги държеше на разстояние от нея. Но дали щеше да успее да пропъди съпруга й?
Тя потупа купчината с писма на масата.
— Написала съм му съобщение. Писах също и на сестра Маргарет, както и на Меридин.
По смръщеното лице на Бърти се появи нежност.
— Игуменката ще изтърка цяла броеница, докато се моли за вас. Мадам Меридин ще ви изобрази на едно от нейните ръкоделия.
Едва ли други деца са били такива късметлии като Клеър и Джоана, а по-късно и Меридин, защото сестра Маргарет се грижеше за тях като истинска майка. Толкова много бдеше над тях, че Джоана понякога си мислеше, че игуменката е сбъркала призванието си.
— Поканих я да ни посети.
— Ще бъде чудесно да ни посети, но да не бърза, защото Рамзи Хей ще пришпори коня си до припадък, за да дойде. Съжалявам всеки, който го изпревари.
Подтиквана от силната си привързаност към дома и сина си, тя се приближи до прозореца и огледа външната стена.
— Първото посещение на Рамзи ще бъде интересно и забавно. Когато той пристигне, ще разреша на Алисдър да патрулира заедно със стражата.
— Той би се отказал от крема си заради това.
— Ако има някакъв сблъсък между Дръмонд и Рамзи, не би било хубаво Алисдър да присъства на него.
В погледа на Бърти се появи закачливост.
— Освен това трябва да забраним достъпа на нервни жени и неспокойни бебета до масата.
Джоана го слушаше само наполовина. Най-после беше видяла слона. Сърцето й се разтуптя силно. Животното се виждаше само като малка сива точка на хоризонта.
Дръмонд беше извел Алисдър на разходка. А ако го отвеждаше завинаги?
Тя се обърна и хукна към конюшнята, докато страхът се надигаше в гърлото й.
ГЛАВА ТРЕТА
Качен върху мекото седло, с Алисдър пред себе си, Дръмонд седеше върху широкия гръб на Лонгфелоу. Специално тъкан килим с пискюли и дрънкащи звънчета покриваше гръбнака на слона и го правеше още по-удобен за пътниците.
Бавният ход и височината му позволяваха да разгледа безпрепятствено своето владение. Нивите бяха узрели през лятото и се бяха превърнали в море от люлеещо се зърно. Глинестата почва беше подходяща за всякакви насаждения и той се чудеше защо тя не е разнообразила посевите. По браздите можеха да виреят грах и боб. На тази земя можеха да се отглеждат дори говеда.