На запад се простираше Солуей Фърт. В далечината на север голямото езеро приличаше на огромен сребърен поднос. По-наблизо, точно срещу тях, обграден от скали и дървета поток пресичаше местността. Лонгфелоу се насочи към водата.
Кротък стар слон, той се подчиняваше на Дръмонд без никакво колебание и само от време на време огромните му крака се отклоняваха от коларския път.
— Искам да се изправя — Алисдър клекна и се приготви да стане.
Дръмонд беше разбрал, че търпението е необходимо качество, когато трябва да се справяш с едно седемгодишно дете.
— Вече няколко пъти го казваш, сине.
Алисдър се обърна и погледна през рамо Дръмонд. Носът и бузите му бяха покрити с лунички, а в очите му блестеше познатият предизвикателен поглед.
— Тогава кажи „да“.
Алисдър беше наследил устата на майка си, която сега беше присвита от недоволство. Освен това притежаваше и нейната своенравност. Нейната новопридобита своенравност, поправи се Дръмонд, защото когато се беше оженил за нея, тя беше кротка и сговорчива.
— Седни, Алисдър!
— Слушай, татко. Мога да бъда убеден да ти служа като оръженосец, ако ми позволиш да стана.
— Не.
— Но ако някой ден ще ставам господар на тази земя, трябва да познавам всичките ферми и билки. — Той разпери ръце в отчаяние. — Как бих могъл да сторя това, ако не ми позволиш да се изправя и да ги видя?
Момчето определено притежаваше остър ум. Но дали можеше да върти меч? Като го оглеждаше внимателно, Дръмонд каза:
— Мога да бъда убеден да се откажа от намерението си да те набия по задника с кожен камшик, ако седнеш.
Като по чудо момчето изпълни казаното. Но в следващия момент то възрази:
— Страхуваш се какво ще каже мама.
Изявлението беше толкова неочаквано, че Дръмонд почти се разсмя. Ако като момче беше разговарял така непочтително с баща си, щеше да бъде вързан здраво и накаран да свърши омразната му работа по почистването на ризниците с металически брънки.
— Държиш се като притиснат до стената борсук.
Алисдър отново клекна.
— Тя няма да ти се кара, имаш честната ми дума. Майка рядко вика.
Майка… Тази дума имаше и друга особеност. През последния час Дръмонд я беше чул повече пъти отколкото за една седмица в замъка на Макуин. В патриархалната структура на клана имаше специфично място и задължения за жените и разглезването на синовете им определено не беше едно от тях.
— Освен това следващата година, когато стана по-голям, ще изкатеря стената на замъка.
Дръмонд погледна заплашително сина си, после изчака, докато отново заеме мястото си.
— Освен кое?
— Както ти си направил, когато лошият викинг е отвлякъл майка.
Хванат натясно, Дръмонд се вгледа в рошавата глава на сина си, в която се бяха оплели най-различни клончета. Алисдър очевидно говореше за някоя друга приказка, която майка му беше разказвала.
— Изгорил си платната му, за да не може да избяга с нея.
В объркания ум на Дръмонд започна да се прокрадва отговорът.
— Замъкът Макуин е на три дни езда от морето и няма пристанище.
— Е, и?
Логичният отговор на Дръмонд не беше подходящ в случая. Той започваше бързо да разбира, че приказките на жена му нямат нищо общо с логиката.
— Тя ти е дала едно парче целувка — благоговейно каза Алисдър.
— Искаш да кажеш целувка на мира2.
— Не — той поклати глава. — Хекли, майсторът на стрели, казва, че най-хубавото нещо, което едно момиче може да даде на едно момче, е целувка.
На възрастта на Алисдър Дръмонд вече разбираше намеците на възрастните, а и беше виждал баща си и по-възрастните мъже да задоволяват мъжките си потребности с проститутките, които винаги се навъртаха там. Изневярата беше нещо обичайно и Дръмонд не се беше замислял за това. Докато съпругата му не беше легнала с друг мъж.
Дръмонд с мъка потисна наранената си гордост.
— Трябва да слушаш мене, а не някакъв си Хекли.
Алисдър се обърна с лице към Дръмонд.
— Мога да слушам по-добре изправен. Защо не ми позволиш?
Лонгфелоу увеличи крачката, беше нетърпелив да стигне до водата, към която се бяха запътили.
— Дръж се.
Пренебрегвайки въжените дръжки на килима, Алисдър остана с ръце до тялото.
— Майка казва, че възрастните винаги трябва да отговарят на въпросите на едно дете… на един младеж.
— Баща ти пък казва, че детето винаги трябва да се подчинява. А сега се хвани за дръжката.