През годините тя беше измисляла всякакви истории за Дръмонд, приказки, които да внушат гордост в момчето без баща. За Алисдър баща му беше герой с чисто сърце и силна воля. Дали този мъж, вероятно братовчед или чичо на Макуин, щеше да опровергае или да засили легендите?
— Забелязвам голямо подобрение в бродерията ти, Клеър — каза той, докато все още изучаваше ръкоделието.
Изненадана, Джоана отстъпи назад. После се стегна. Нямаше да се смути от този мъж, нито щеше да пропусне да отбележи пренебрежението му към етикета.
— Надявам се същото да е вярно за вашите маниери, сър, защото нямате право да се обръщате към мене толкова фамилиарно.
Той се изправи и отиде при нея. С нехайно изражение започна да я изучава от главата до петите. И все пак сините му очи бяха напрегнати.
— Нямам право ли, Клеър? Изглежда, си забравила колко много права имам по отношение на теб.
Тя се засегна и стисна юмруци, за да не му удари шамар.
— Кой сте вие?
Той се засмя и поклати глава.
— Засрами се, скъпа. Не че съм очаквал да ме посрещнеш с отворени обятия. Предпочиташ да спестиш прегръдките си за други мъже.
Един гълъб кацна на перваза на отворения прозорец. За да отклони вниманието си от този властен мъж и справедливите му обвинения, Джоана отпъди птицата. После небрежно каза:
— Попитах за името ви, сър.
Устата му се изкриви в усмивка.
— Не съм се променил чак толкова. Много добре знаеш кой съм. Защо иначе ще се преструваш?
Като едва устояваше на желанието си да го нарече мошеник, Джоана се насили да бъде търпелива.
— Защото Дръмонд Макуин е мъртъв. Старият крал нареди да го обесят.
— Не е вярно. Едуард Първи, Бог да го прости, реши да прояви снизхождение. Синът му се оказа милосърден и когато го коронясаха, ме освободи. — В очите му проблесна гняв и той стисна зъби. — Но както си спомням, ти много добре познаваш новия ни крал, нали така? Роди ли му още копелета?
Той говореше за връзката на Клеър с принца Плантагенет, който сега беше станал крал. Ужасена, Джоана си спомни, че всички от клана Макуин знаеха за това.
Слава Богу, че земите им бяха далече в Шотландия, защото сърцето й се свиваше, като си помислеше, че Алисдър може да бъде презрян заради чужд грях. Но как си позволяваше този грубиян да напомня за грешката на Клеър? Тя въздъхна и вирна брадичката си.
— Кой сте вие и какво искате?
Тихо, като дърводелец, избиращ дърво, Дръмонд отбеляза:
— Тук имаш клеймо — малък тъп меч. — Той дръпна ризата си и докосна твърдия мускул точно над дясната си ключица. — Затова носиш скромни рокли.
Забелязала силната му ръка, спомняйки си разказите на Клеър за страстните преживявания в брачното легло, Джоана се опита да заглуши гласа на копнежа у себе си. Нямаше да рискува да загуби независимостта си или да разкрие истинската си самоличност, не и заради страстта.
— Това, че знаете за клеймото, не доказва нищо.
— Не е възможно да си ме забравила. — В думите му се прокрадна болка, а широките му рамене се отпуснаха.
Тя реши да се възползва от слабостта му. Клеър беше рискувала безсмъртната си душа заради съпруга си, а и Джоана щеше да загуби прекалено много.
— Да забравя такъв натрапник? — сряза го тя. — Може да сте незабравим в някои кръгове, но тук… — Тя не довърши обидните си думи.
Той сърдечно се разсмя.
— Много добре. Ще ти предложа по-интимно доказателство. — Той се стовари внезапно върху пейката. Облегна ръце на колената си и се втренчи в чашата. — Имаш страшни спазми по време на менструациите си, които са редовни като неделни литургии. Ти се сгушваше до мене в леглото или стоеше будна, докато и аз не се присъединях към тебе. Кой друг, освен съпруг, би могъл да знае това?
Ужасена, Джоана усети, че се изчервява. За разлика от Клеър тя не страдаше от женски проблеми. Фактът, че знаеше подробности за цикъла на Клеър, пося първите съмнения в увереността на Джоана. Но тя не беше успяла в живота, отстъпвайки пред всеки мъж, който я предизвиква.
— Вие не сте ми съпруг.
Изненадата придаде елегантност на неугледния му външен вид. Той отпи голяма глътка бира.
— Анулирала ли си брака ни?